What do you think?
Rate this book
Lives of the Mayfair Witches #1, part 2 of 2
A Hora das Bruxas, Vol. II
Librarian's Note: this is an alternate cover edition - ISBN: 9788532504869
Continua a saga dos Mayfair, com suas tragédias e mistérios. Rowan toma posse da casa, da esmeralda e do legado. Mas, de quebra, leva também Lasher e sua maldição. Cabe agora a Rowan decidir-se entre o amor de Michael Curry e a sedução desse ser poderoso que quer ficar nesse mundo para sempre.
Continua a saga dos Mayfair, com suas tragédias e mistérios. Rowan toma posse da casa, da esmeralda e do legado. Mas, de quebra, leva também Lasher e sua maldição. Cabe agora a Rowan decidir-se entre o amor de Michael Curry e a sedução desse ser poderoso que quer ficar nesse mundo para sempre.
485 pages, Paperback
First published October 19, 1990
18 people are currently reading
491 people want to read
About the author
Anne Rice
373books26.8kfollowersAnne Rice (born Howard Allen Frances O'Brien) was a best-selling American author of gothic, supernatural, historical, erotica, and later religious themed books. Best known for , her prevailing thematic focus is on love, death, immortality, existentialism, and the human condition. She was married to poet Stan Rice for 41 years until his death in 2002. Her books have sold nearly 100 million copies, making her one of the most widely read authors in modern history.
Anne Rice passed on December 11, 2021 due to complications from a stroke. She was eighty years old at the time of her death.
She uses the pseudonym for adult-themed fiction (i.e., erotica) and for fiction featuring sexually explicit sado-masochism.
Anne Rice passed on December 11, 2021 due to complications from a stroke. She was eighty years old at the time of her death.
She uses the pseudonym for adult-themed fiction (i.e., erotica) and for fiction featuring sexually explicit sado-masochism.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
October 18, 2022
The third book of the Mayfair series is still good, but it already feels the beginnings of a serial gum for the mind, into which the saga will degenerate very soon. This: the show must go on, no matter how many characters will have to be sacrificed for this, what passions will be forced to boil without real fire, how much reason, contrary to the elements, the characters will behave.
Thin Rowan Rowan gets the opportunity to move to his oak Michael (Rowan rowan in Irish, this tree is able to ward off evil spirits, both I learned from the novel, because claims, if you find inaccuracies, to Ann Rice). And everything should go well for them.
"Lasher", which I managed to start, I still knock, but the partisans, as they go deeper into the forest, are definitely thicker.
Использовать не значит любить
Даже самый блестящий, самый совершенный разум ничто, если у его обладателя нет сердца.
Третья книга Мэйферской серии еще хороша, но в ней уже ощущаются зачатки сериальной жвачки для ума, в которую сага выродится очень скоро. Такое: шоу должно продолжаться , неважно, скольких персонажей придется для этого уконтропупить, какие страсти заставить бурлить без реального огня, насколько рассудку вопреки, наперекор стихиям станут вести себя персонажи.
Тонкая рябина Роуан получает возможность перебраться к своему дубу Майклу (Rowan рябина по-ирландски, это дерево способно отгонять злых духов, то и другое я узнала из романа, потому претензии, если найдете неточности, к Энн Райс). И все у них должно пойти хорошо, тем более, что злобная тетя Карлотта покидает сию юдоль скорбей. Не без участия Роуан, в бешенстве от оскорблений в адрес матери спровоцировавшей у той инфаркт.
Но Карлотту все ненавидели, а к Роуан родственники прониклись любовью, равно как к ее избраннику, потому пренебрежем смертью злобной фанатички. Ничего, что героиня прежде мучительно переживала смерти людей, невольной причиной которых становилась, а теперь словно комара прихлопнула? Да и Карлотта ведь не то, чтобы совсем фурия, ее действия были направлены на ослабление а в перспективе уничтожение фамильного демона Лэшера. Да, действовала чудовищными методами, но некоторые люди просто таковы, не внушают любви.
Наследница состояния Мэйфейров намерена направить часть средств на здравоохранение, учредив Мэйфейрский медицинский центр с больницами, клиниками, исследовательскими лабораториями, гостевыми домами для родственников тяжелобольных, нуждающихся в уходе. Эти идеи на ура принимаются попечительским советом клана, медицина и фармакология чрезвычайно прибыльные отрасли и для деловой репутации недурно.
В череда пышных приемов по случаю помолвки, молодые узнают пророчество о тринадцати ведьмах, что смогут открыть портал, который даст телесность Лэшеру. Умница Майкл догадывается - имелись в виду не тринадцать женщин семейства, которых безрезультатно пытались собирать для этого в кучу, а его нареченная. тринадцатая по счету верховная ведьма. Роуан, итог сложного селекционного отбора путем внутрисемейных скрещиваний, когда сестры рожали от братьев, дочери от отцов, племянницы от дядьев и вот это вот все, и в результате получилась суперженщина.
Оставим на совести автора, что опыт европейских правящих династий как-то не подтвердил действенность такого метода. Но догадайтесь, что делает Майкл. Тотчас после свадьбы оставляет любимую и уже беременную жену в проклятом доме, а сам отчаливает в Сан-Франциско, там-де нужно фирму ликвидировать, упаковать вещи для окончательного переезда. Ребята, мужик стоил два лимона гринов до встречи с любезной своей, которая владеет крупнейшим в мире капиталом, они что, специальным людям этого не могут доверить?
А что делает Роуан, наша чистая сердцем совестливая и намеренная противостоять соблазнам девочка, еще до мужнина отъезда? Вы не ошибетесь, если выскажете догадку, что призывает Лэшера. И такая дребедень целый день. Когда тебя, читателя, держат за идиота, это уже как-то напрягает, а дальше градус идиотизма только крепчает.
"Лэшера", которого успела начать, я таки домучаю, но партизаны, по мере углубления в лес, определенно толще.
Thin Rowan Rowan gets the opportunity to move to his oak Michael (Rowan rowan in Irish, this tree is able to ward off evil spirits, both I learned from the novel, because claims, if you find inaccuracies, to Ann Rice). And everything should go well for them.
"Lasher", which I managed to start, I still knock, but the partisans, as they go deeper into the forest, are definitely thicker.
Использовать не значит любить
Даже самый блестящий, самый совершенный разум ничто, если у его обладателя нет сердца.
Третья книга Мэйферской серии еще хороша, но в ней уже ощущаются зачатки сериальной жвачки для ума, в которую сага выродится очень скоро. Такое: шоу должно продолжаться , неважно, скольких персонажей придется для этого уконтропупить, какие страсти заставить бурлить без реального огня, насколько рассудку вопреки, наперекор стихиям станут вести себя персонажи.
Тонкая рябина Роуан получает возможность перебраться к своему дубу Майклу (Rowan рябина по-ирландски, это дерево способно отгонять злых духов, то и другое я узнала из романа, потому претензии, если найдете неточности, к Энн Райс). И все у них должно пойти хорошо, тем более, что злобная тетя Карлотта покидает сию юдоль скорбей. Не без участия Роуан, в бешенстве от оскорблений в адрес матери спровоцировавшей у той инфаркт.
Но Карлотту все ненавидели, а к Роуан родственники прониклись любовью, равно как к ее избраннику, потому пренебрежем смертью злобной фанатички. Ничего, что героиня прежде мучительно переживала смерти людей, невольной причиной которых становилась, а теперь словно комара прихлопнула? Да и Карлотта ведь не то, чтобы совсем фурия, ее действия были направлены на ослабление а в перспективе уничтожение фамильного демона Лэшера. Да, действовала чудовищными методами, но некоторые люди просто таковы, не внушают любви.
Наследница состояния Мэйфейров намерена направить часть средств на здравоохранение, учредив Мэйфейрский медицинский центр с больницами, клиниками, исследовательскими лабораториями, гостевыми домами для родственников тяжелобольных, нуждающихся в уходе. Эти идеи на ура принимаются попечительским советом клана, медицина и фармакология чрезвычайно прибыльные отрасли и для деловой репутации недурно.
В череда пышных приемов по случаю помолвки, молодые узнают пророчество о тринадцати ведьмах, что смогут открыть портал, который даст телесность Лэшеру. Умница Майкл догадывается - имелись в виду не тринадцать женщин семейства, которых безрезультатно пытались собирать для этого в кучу, а его нареченная. тринадцатая по счету верховная ведьма. Роуан, итог сложного селекционного отбора путем внутрисемейных скрещиваний, когда сестры рожали от братьев, дочери от отцов, племянницы от дядьев и вот это вот все, и в результате получилась суперженщина.
Оставим на совести автора, что опыт европейских правящих династий как-то не подтвердил действенность такого метода. Но догадайтесь, что делает Майкл. Тотчас после свадьбы оставляет любимую и уже беременную жену в проклятом доме, а сам отчаливает в Сан-Франциско, там-де нужно фирму ликвидировать, упаковать вещи для окончательного переезда. Ребята, мужик стоил два лимона гринов до встречи с любезной своей, которая владеет крупнейшим в мире капиталом, они что, специальным людям этого не могут доверить?
А что делает Роуан, наша чистая сердцем совестливая и намеренная противостоять соблазнам девочка, еще до мужнина отъезда? Вы не ошибетесь, если выскажете догадку, что призывает Лэшера. И такая дребедень целый день. Когда тебя, читателя, держат за идиота, это уже как-то напрягает, а дальше градус идиотизма только крепчает.
"Лэшера", которого успела начать, я таки домучаю, но партизаны, по мере углубления в лес, определенно толще.
Read
August 31, 2017When I took this book in my hands, I thought "1207 pages? I will never read it!". But my wish to read it was stronger than the number of pages. These pages melted in hours of my reading. I was too fascinated to count pages. I wanted just to know "What's next?".
As this amazing story went on, I stopped at the scene with Antha and read it twice, no, maybe 10 times till I memorized her words that fit 100% to myself: "You, know, the only thing I can be is a writer. I'm absolutely unprepared for anything else. When you've lived the kind of life I have, you are good for nothing. Only writing can save you." These words that made my heart race fast. It seems like Anne Rice took them from my head. From now on if somebody will tell me I'm good for nothing, I will quote this, because I can only write, the only thing I do really good.
Next character that stuck in my head was Stella. I don't know why, but I named my second cat Stella. I simply liked the way Stella saw life. Pleasure and parties. That girl lived interesting life at least...
And my most favorite character of this book of course is.... JULIEN. Can I say he remind me of Lestat? Yes, he did. So, I think I don't need to explain why I like this character so much.
As for Rowan and Michael.... After "Blood Canticle" I didn't like Rowan at all. Now in this book, I changed my opinion, because I understood her life.
And for conclusion, I must say this book was really good. It inspired me from the first pages. I don't know how this feeling is called when you read a story about old ages and you feel...something...something like..nostalgia. When I read Anne Rice books I have this feeling, it makes me so calm, warm, sad and happy at once. I completely drown in her books and forget how much time is it, or if I'm hungry or need to go to sleep. In every of her books I ever read is this THING that makes me hypnotized. No other books I have ever read had any of such magic as Anne Rice writes. Every book of hers I take, I know it will drown me for hours in this weird feeling. I loved this book as I loved all her books and I will start "Lasher" to get this feeling back, it's like a drug.
As this amazing story went on, I stopped at the scene with Antha and read it twice, no, maybe 10 times till I memorized her words that fit 100% to myself: "You, know, the only thing I can be is a writer. I'm absolutely unprepared for anything else. When you've lived the kind of life I have, you are good for nothing. Only writing can save you." These words that made my heart race fast. It seems like Anne Rice took them from my head. From now on if somebody will tell me I'm good for nothing, I will quote this, because I can only write, the only thing I do really good.
Next character that stuck in my head was Stella. I don't know why, but I named my second cat Stella. I simply liked the way Stella saw life. Pleasure and parties. That girl lived interesting life at least...
And my most favorite character of this book of course is.... JULIEN. Can I say he remind me of Lestat? Yes, he did. So, I think I don't need to explain why I like this character so much.
As for Rowan and Michael.... After "Blood Canticle" I didn't like Rowan at all. Now in this book, I changed my opinion, because I understood her life.
And for conclusion, I must say this book was really good. It inspired me from the first pages. I don't know how this feeling is called when you read a story about old ages and you feel...something...something like..nostalgia. When I read Anne Rice books I have this feeling, it makes me so calm, warm, sad and happy at once. I completely drown in her books and forget how much time is it, or if I'm hungry or need to go to sleep. In every of her books I ever read is this THING that makes me hypnotized. No other books I have ever read had any of such magic as Anne Rice writes. Every book of hers I take, I know it will drown me for hours in this weird feeling. I loved this book as I loved all her books and I will start "Lasher" to get this feeling back, it's like a drug.
May 8, 2021
Cool mais l’inceste ça y va
May 29, 2021
The story is very good, but the structure (execution) is bad. Also, there are many long-winded parts that add nothing to the story.
January 6, 2012
And the story continues, on the second half of The Witching Hour. Talamasca’s Mayfair Witches file carries on hundreds of the fascinating tales, now focused on the XX century witches. Meanwhile, the main characters become aware of all this exuberant family, and it is their time to deal with Lasher, face him or collaborate with it?
More hundreds of pages delaying the contact with the spirit, resulting in some good and happy moments, but just to create this major (and perhaps rushed) cliffhanger. Maybe a weird and sad final to a great history, but I don’t care, it means that more exciting and fascinating stories are about to come, in the following books.
More hundreds of pages delaying the contact with the spirit, resulting in some good and happy moments, but just to create this major (and perhaps rushed) cliffhanger. Maybe a weird and sad final to a great history, but I don’t care, it means that more exciting and fascinating stories are about to come, in the following books.
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 12, 2019
Симпатично продължение на сагата.
По мое мнение се чете по-бавно от първата част, но за сметка на това - задълбава в историята.
На моменти описанията натежават, има и няколко доста гнусни описания, но това е стилът на авторката - или я харесваш, или не.
Мрачната атмосфера, която създава Райс, ме грабна още от първата книга и мисля, че точно там е силата на цялата поредица.
По мое мнение се чете по-бавно от първата част, но за сметка на това - задълбава в историята.
На моменти описанията натежават, има и няколко доста гнусни описания, но това е стилът на авторката - или я харесваш, или не.
Мрачната атмосфера, която създава Райс, ме грабна още от първата книга и мисля, че точно там е силата на цялата поредица.
August 11, 2021
Essa leitura foi extremamente frustrante, não sei nem descrever com palavras o quanto me decepcionei com esse livro. Na minha visão, a autora criou tanta expectativa no parte 1 e ainda nas 100 primeiras páginas deste volume, que quando chega no ponto que eu estava curiosa pra saber o que aconteceria, não foi nada de mais. Depois ficam várias páginas sem acontecer nada e só no final volta a ficar um pouco interessante. Eu só não dei uma nota realmente baixa para o livro por toda a cronologia que a autora construiu, todo esse universo, as dimensões dos personagens e tal. Mas eu esperava mais, justamente por tudo isso que ela construiu. O mais triste é que eu não tenho vontade de ler a sequência da história, porque imagino que será parecido: uma narrativa extremamente longa, com longos trechos sem nada acontecendo e com a possibilidade do final ser ainda mais decepcionante.
July 3, 2023
J'adore la saga des sorcieres, même si ce second tome m'a moins transportée que le tout premier. J'ai trouvé les scènes oléolées un peu trop oléolées et un peu trop tôt dans le livre, j'étais pas prête.
Même s'il faut bien admettre que ça donne cette petite touche sulfureuse maléfique à l'histoire.
Toujours est-il que l'histoire est captivante, terrifiante, et franchement prenante. La famille Mayfair est à mes yeux complètement dégénérée, mais attachante. Michael fait de son mieux et je m'incline devant sa bravoure et sa fidélité, quand à Rowan, je ne sais pas si je l'adore plus qu'elle ne m'exaspère et m'intimide... Elle est tellement froide.. Brrrr une vraie sorcière Mayfair !
Pour moi on peux s'arrêter à la lecture du tome 2, mais je sais que la curiosité sera plus forte, et qu'à un moment ou un autre je plongerais dans le dernier tome de la trilogie.
Même s'il faut bien admettre que ça donne cette petite touche sulfureuse maléfique à l'histoire.
Toujours est-il que l'histoire est captivante, terrifiante, et franchement prenante. La famille Mayfair est à mes yeux complètement dégénérée, mais attachante. Michael fait de son mieux et je m'incline devant sa bravoure et sa fidélité, quand à Rowan, je ne sais pas si je l'adore plus qu'elle ne m'exaspère et m'intimide... Elle est tellement froide.. Brrrr une vraie sorcière Mayfair !
Pour moi on peux s'arrêter à la lecture du tome 2, mais je sais que la curiosité sera plus forte, et qu'à un moment ou un autre je plongerais dans le dernier tome de la trilogie.
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 15, 2021
3,5 estrelas. Eu não terminei numa sexta-feira 13 de propósito, eu juro! ksksks brincadeiras a parte o fim conseguiu ter uma vibe bem de terror mesmo, as partes religiosas foram meio bregas sim, mas em geral me deixou curiosa para ver o que vem depois apesar que também foi um fim satisfatório em si. Principalmente gostei como você não pode confiar em ninguém, todo mundo quer ser o bonzinho mas né tem hora que não dá mais ksksk pareceu que tava lendo hq ruim, você detesta ou não sente nada quando lê mas tem o gancho no fim que te deixa curiosa e aí você continua lendo o próximo ksksk
August 24, 2020
Ce livre est tout simplement mauvais. Plus de personnages que dans GoT, mais aucun n'est introduit correctement, aucune empathie possible pour eux. Il y a du viol (mais bien sûr, il conduit à l'extase), il y a une gamine de 13 ans qui veut séduire un adulte, et tout ça avant la page 100. Problématique. J'ai du abandonner. Ce devait être novateur et subversif à l'époque de sa sortie, mais il a très mal vieilli.
December 8, 2022
Jest to bardzo ciekawa pozycja, choć dość wolno mi się ją czytało.
W tym tomie poznajmy w pewnym momencie punt widzenia Lashera, i wtedy zaczęłam patrzeć na niego trochę inaczej, ale potem to minęło. Pękło niczym bańka mydlana.
Niektóre opisy były przydługie. Mimo to bardzo dobrze się bawiłam przy czytaniu. A i tak musiałam robić przerwy. Czasem aż za długie.
W tym tomie poznajmy w pewnym momencie punt widzenia Lashera, i wtedy zaczęłam patrzeć na niego trochę inaczej, ale potem to minęło. Pękło niczym bańka mydlana.
Niektóre opisy były przydługie. Mimo to bardzo dobrze się bawiłam przy czytaniu. A i tak musiałam robić przerwy. Czasem aż za długie.
October 22, 2021
Que história espetacular!!!
Anne Rice não decepciona, como eu amei ler sobre a trajetória da dinastia Mayfair e estou muito curioso pra ver o caminho que essa história vai tomar.
Anne Rice não decepciona, como eu amei ler sobre a trajetória da dinastia Mayfair e estou muito curioso pra ver o caminho que essa história vai tomar.
December 27, 2021
Posso afirmar que esse foi o primeiro livro que eu não consegui ler até o final por prever onde ele iria chegar e ter achado a decisão da escritora muito limitada...
February 26, 2025
Ан Райс е великолепна в това да изгражда едни необикновени , свръхестествени персонажи, да ги преплита в истории за ужас и мрак, но и красив живот. Да ги представя силни и красиви, за да ги заобичваме и дори да откриваме частички от себе си в необикновените им животи (които обикновено са повече от един в нейните истории).
Вещиците Мейфеър са вълнуващ род на богати наследници жени, около които витае загадъчното същество Лашър, представено като красив, обаятелен мъж. То търси пролука, чрез която да се въплъти в човешко същество и търпеливо успява да съхрани най-силните от поколенията жени, да им осигурява охолен живот и богатства, предавани през столетията. До 13-тата вещица, най-силната, Роуан. Обаятелна героиня, която тепърва осъзнава коя е, откъсната от рода Мейфеър още като бебе - на какво е способна и каква тежка задача й е отредена.
Макар в началото трудно да се концентрирах - причината донякъде беше и като осъзнах, че съм свалила двете части на първа (електронна) книга в едно и ми предстоят над 1000 страници. Но после историята ме завлече бързо и ето ме на прага на втора книга, нетърпелива да разбера какво ще прави Роуан с "новородения" Лашър, ще се върне ли при Майкъл, ще запазят ли невероятната къща на Първа улица и още много, много въпроси. Това е моментът, когато се привържеш към героите, защото са изградени майсторски и в най-обикновен ден и момент се хващаш да мислиш за тях и решенията им. :)
Вещиците Мейфеър са вълнуващ род на богати наследници жени, около които витае загадъчното същество Лашър, представено като красив, обаятелен мъж. То търси пролука, чрез която да се въплъти в човешко същество и търпеливо успява да съхрани най-силните от поколенията жени, да им осигурява охолен живот и богатства, предавани през столетията. До 13-тата вещица, най-силната, Роуан. Обаятелна героиня, която тепърва осъзнава коя е, откъсната от рода Мейфеър още като бебе - на какво е способна и каква тежка задача й е отредена.
Макар в началото трудно да се концентрирах - причината донякъде беше и като осъзнах, че съм свалила двете части на първа (електронна) книга в едно и ми предстоят над 1000 страници. Но после историята ме завлече бързо и ето ме на прага на втора книга, нетърпелива да разбера какво ще прави Роуан с "новородения" Лашър, ще се върне ли при Майкъл, ще запазят ли невероятната къща на Първа улица и още много, много въпроси. Това е моментът, когато се привържеш към героите, защото са изградени майсторски и в най-обикновен ден и момент се хващаш да мислиш за тях и решенията им. :)
December 7, 2010
After having read 200 pages where nothing had happened I decided that I was really fed up with that book I was a bit angry with Anne rice and her editor. Who is proofreading this woman ? didn't anyone had the guts to tell her to slash a good half of this utterly empty drivel.
I have read in this book countless exruciating paragraphs of pointless descriptions. how irritating to read time after time the same whole story viewed by the differnt protagonists, which adds nothing to the plot, those "I'm going to tell you something very interesting" dialogues where you hope that the Damn plot is finally going to start, and then "but first have lunch/get some sleep/take a walk", and we're back to some innane description of some mansion or exquisite friggin dish we don't care about for 10 pages.
I had read Lestat and Queen of the Damned before, since I have read this snore of a book I have never picked up an Anne Rice novel again. it was fifteen years ago.
I have read in this book countless exruciating paragraphs of pointless descriptions. how irritating to read time after time the same whole story viewed by the differnt protagonists, which adds nothing to the plot, those "I'm going to tell you something very interesting" dialogues where you hope that the Damn plot is finally going to start, and then "but first have lunch/get some sleep/take a walk", and we're back to some innane description of some mansion or exquisite friggin dish we don't care about for 10 pages.
I had read Lestat and Queen of the Damned before, since I have read this snore of a book I have never picked up an Anne Rice novel again. it was fifteen years ago.
January 6, 2020
J'ai vraiment eu beaucoup de mal à finir ce second tome. J'avais adoré le premier et c'est avec beaucoup de plaisir que j'ai entamé le second. Et j'ai été très mal à l'aise pendant une partie de ma lecture. Les relations Rowan / Lasher et Mona / Michael sont malsaines et m'ont mise très mal à l'aise. L'ambiance plus sombre aurait pu être plaisante, mais là non, c'était surtout anxiogène. Les seuls passages qui m'ont plus sont le chapitre sur Evelyne l'Ancienne qui se souvient et le récit de Julien. Les histoires liées au Talamasca sont aussi intéressantes mais un peu noyées dans le tout. Bref un second tome très laborieux à lire (pour moi)
July 16, 2018
Cz. 4 - 16.07.18
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.