"„Вс�� още го виждам �� тучен, зелен, буен и някак омагьосан като гората на Оберон или острова на Просперо. Има неща, които никой няма да ви каже за тези места �� че са точно толкова опасни, колкото и красиви. Защо „Делъкър�� да е по-различен?��


„Всичк�� сме злодеи�� е изключително силен дебютен роман! Авторката брилянтно е отдала почит на непреходното творчество на Уилям Шекспир, разказвайки страшно вълнуваща трагична история. Атмосферата в нея се оказа изумително Шекспирова, като цитатите от различни пиеси на барда са умело вплетени в напрегнатия сюжет, който разкрива отрицателните черти на красивото театрално изкуство и противоречивия начин на живот в актьорските среди. Въпреки че са засегнати сериозни теми, книгата е написана по увлекателен начин и лесно се чете. Мисля че всички почитатели на Шекспир и „Тайнат�� история�� на Дона Тарт несъмнено ще се развълнуват от потапянето във „Всичк�� сме злодеи��.

Главният герой Оливър разказва за четвъртата година от обучението си в елитния и привлекателен колеж „Делъкър��, където детайлно се изучават и играят единствено Шекспировите пиеси. Цялата приятелска група от неговия курс са талантливи и ярки личности, които с времето са си станали близки покрай тежките репетиции, но и имат сложни взаимоотношения. В последната година трябва да изиграят трагедиите на Шекспир, а пък атмосферата неусетно става доста мрачна и впоследствие огромното напрежение води до трагични последици...






„Щ�� се въздържа и няма да ви съветвам да приемате трагедиите по-сериозно от комедиите. Всъщност може да се каже, че комедиите трябва да бъдат адски сериозни за героите, защото иначе няма да са забавни за публиката.��


„Помежд�� ни винаги е имало малка доза съперничество, но никога досега не се е стигало до открита проява на враждебност. С глътка чай убедих себе си, че всички просто преиграваме. Актьорите по природа са избухливи �� алхимични създания, съставени от възпламенителни елементи: емоция, его и завист. Ако ги нагрееш и смесиш, понякога получаваш злато. А друг път бедствие.��


„�� Всички вие знаете, че Ричард отказва да бъде пренебрегнат �� каза тя на нас и на никого другиго. �� Ала може би ако всеки ден допускаме скръбта, също така ще изливаме частица от нея и накрая отново ще можем да дишаме. Поне така Шекспир би разказал историята.��


„�� Същественото при Шекспир е неговото красноречие�� Той изразява неизразимото. Облича мъката, триумфа, възторга и гнева в думи, в нещо, което можем да разберем. Прави цялата човешка мистерия понятна.��


„�� Говорите странно.
�� Ами истината може да е по-странна от художествената измислица. Мисълта ми е, че бих искал да ти вярвам.��


„Старата добре позната реплика от „Перикъл�� проблесна в съзнанието ми.
�� Похот? �� попитах, смутен от самата дума и точно толкова притеснен, че съм прав, колкото и че не съм.
�� Похот! �� извика Гуендолин и размаха юмрук към Джеймс и Мередит. �� Страст! Ако просто предавате логиката, но не и чувствата, сцената не се получава!��


„�� Ами изкара ми акъла �� рекох, вкопчен в роклята ѝ, за да е близо до мен.
�� Какво?
�� Знам ли, поглеждам те и изведнъж сонетите стават разбираеми. Поне хубавите.
Никой от двамата не беше очаквал да кажа това. Мередит се изчерви и аз усетих трепет на радост �� невероятна, необяснима предвид всички обстоятелства тази вечер.��


„Скован�� се поклонихме от кръста и зачакахме светлините отново да изгаснат. Щом това се случи, в колона се отправихме към джобовете. Завесата се затвори зад нас �� тежкото кадифе се понесе и заглуши тихите звуци откъм публиката, която ставаше на крака и идваше на себе си.��"

"Update: (22.11.2022г.)

„Осве�� това дискретността е по-добра от храбростта.��


Миналото няма как да бъде променено, но определено може и трябва да бъде помнено и осъзнавано. Убийството на Джон Кенеди е ключов и трагичен момент от историята на 20-ти век, който поражда емоции и до днес... Истински значимите неща обаче са не конспирациите около това покушение, а личността на младия и забележителен американски президент, както и духът на епохата като цяло!

Стивън Кинг със сигурност е положил огромни усилия да проучи периода 1958-1963г. , за да пренесе читателите в него по такъв изключително деликатен начин! Разбира се, той разглежда и много други важни теми в този великолепен роман, както и вплита в него пътешествие във времето и страшно впечатляваща любовна история... Дори по някакви политически или други причини да не харесвате писателя, то силно ви препоръчвам да дадете шанс на ��22 ноември 1963�� и мисля, че няма да съжалявате!



„Н�� знам на чий живот повлияваме, нито кога или защо. Не и докато бъдещето не погълне настоящето. Разбираме, когато е твърде късно.��




Първоначално ревю:


��22 ноември 1963�� е чудесен роман! Изключително вълнуваща и многопластова история, която напълно ме заплени и не ми се искаше да свършва... Заглавието подсказва част от сюжета на книгата, тъй като той не се изчерпва само с темата за убийството на Кенеди, а обхваща много повече неща... Не е и просто поредната история за пътуване във времето, а пък атмосферата от края на 50-те и началото на 60-те години е абсолютно завладяваща!

Главният герой Джейк Епинг е обикновен учител през 2011г., който бива помолен от своя умиращ приятел Ал да довърши неговото дело - именно опит за предотвратяване убийството на Джон Кенеди. Ал показва на Джейк съществуването на невероятен времеви портал ( нарича го „заешкат�� дупка��), който отвежда миналия през него в 1958г. До атентата срещу президента има няколко години, в които Джейк (приел самоличността Джордж Амбърсън) трябва да проучи детайлно ситуацията и да се опита да промени събитията... Обаче, преди това, решава да отиде в зловещия град Дери, покрай Хелоуин през 1958г., за да спаси друг свой приятел и неговото семейство... В миналото той среща страшно много трудности, тъй като то не иска да бъде променяно... но също така открива и голямата любов на живота си! Главният герой преживява незабравими моменти през своето пътешествие, а и бива поставян пред много трудни житейски избори... ��22 ноември 1963�� веднага се превърна в една от любимите ми творби на гениалния Кинг, която след време със сигурност ще препрочитам!"

"„Знаниет�� без контекст няма смисъл.��


Много хубава и емоционална новела! „Шес�� изпепелени рози�� се оказа вълнуващо съчетание на любовна история и социална драма, изградено в удивителна мистична атмосфера. Авторката умее елегантно да смесва романтиката с обществени теми. Чрез тази книга майсторски е отправила силното послание, че религиозните фанатици всъщност са далеч по-страховити и жестоки от вампирите... Искаше ми се сюжетът да е още по-добре разгърнат в цялостен роман, тъй като според мен има огромен потенциал, но и така се е получило доста приятно книжно преживяване. Определено съм запленен от мрачния фентъзи свят на „Короните на Наяксия��.



„Преди го уважавах така, както човек трябва да уважава огромен звяр �� признавах, че е нещо по-старо, по-силно и по-могъщо от мен самата.
Ала с всяко следващо писмо уважението към природата се превръщаше в уважение към приятел.��"