Violeta's Updates

"„Какт�� и повечето хора, вещиците са разфокусирани във времето. Разликата беше, че те осъзнаваха, повече или по-малко, този факт и го използваха. Уважаваха миналото, защото част от тях беше останала да живее в него и защото можеха да видят сенките, които то хвърляше върху бъдещето.��

„Посестрими в занаята�� е невероятно стойностен и забавен фентъзи роман! Тери Пратчет е направил много силни препратки към различни творби на Уилям Шекспир, както и въздействащо описал силата на театралното изкуство, чрез задълбочена и остроумна история за три страхотни вещици от Света на Диска. Преплитането на Пратчетовото чувство за хумор и Шекспирова атмосфера напълно ме заплени...

Сюжетът започва с убийството на краля и заграбването на короната от неговия убиец. Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт обаче спасяват и укриват бебето, което е наследник на стария крал, като имат намерение след години да му върнат откраднатата власт... Умелите мистични действия на вещиците предизвикват страшно вълнуващи приключения!

„Н�� само защото са очевидни, не значи, че нещата са истински.��

„�� Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща. Добре известен факт �� обясни Баба. �� Не че го одобрявам. И за какво се разхождат, ако мога да попитам, с корони на главите?
�� Не си ли чувала за театър? �� изуми се Маграт.
Баба Вихронрав, която никога не би признала невежеството си в каквато и да е област, не се поколеба и миг:
�� О, да. Става дума за някое от онези, модерните неща.
�� Добрата стара Уимпър обичаше да казва, че театърът е огледало на живота �� поясни Маграт. �� Твърдеше, че я ободрявал.��

„�� Нека да бъде такъв, за какъвто се мисли �� произнесе на глас тя. �� Това е всичко, на което човек може да се надява на тоя свят.��

„Чувстват�� не са проста работа и Баба го разбираше много добре. Обели най-горния им слой и отдолу ще се покажат други…��

„Тухлит�� отдолу се ронеха, дребна папрат растеше около огнището. Водата под похлупака беше мастилено-черна и според слуховете �� бездънна. Внуците на семейство Ог биваха насърчавани да вярват, че чудовища от зората на времето населяват глъбините й, защото Леля смяташе, че разумно количество трепети и безсмислен ужас са едни от основните съставки на магията на детството.��

„Демонит�� приличат по нещо на джиновете и на професорите по философия �� ако човек не постави въпроса си съвсем точно, те с наслада му дават напълно коректен и абсолютно подвеждащ отговор.��

„Ту�� е фундаментален закон на магията. Не можеш да обикаляш и да управляваш хората със заклинания, понеже ще ти се налага да използваш все повече и повече.
Тя се облегна назад, благодарна на древната традиция, която не позволява на Мъдрите и Способните да властват. Припомни си усещането да носи короната дори само за няколко мига.��

„Маграт избягваше традиционната островърха шапка, носена от останалите вещици, но все пак се придържаше към основните повели на вещерството. Каква полза да бъдеш вещица, ако не приличаш на такава? В нейния случай това означаваше голямо количество сребърна бижутерия с октограми, прилепи, паяци, дракони и други подобни символи на ежедневния мистицизъм.��

„�� Грибо не се е връщал в къщи вече два дена �� съобщи Леля Ог веднага. �� Това не е в неговия стил. Никъде не мога да го открия.
�� Котките могат сами да се грижат за себе си �� отговори Баба Вихронрав. �� Държавите не могат.��

„�� Да, това е добре известен факт �� съгласи се Леля. �� Но когато навлезе в Занаята, човек се научава, че най-сложният вид магия е да не използва магията изобщо.��

„�� Изглежда думите могат да бъдат изключително могъщи �� каза тя.
�� Наистина, милейди.
�� Явно си правил задълбочено проучване.
Шутът кимна. Мощта на словото му бе помогнала да изтърпи ада на обучението в Гилдията. Вещиците и магьосниците използваха думите като инструменти за постигане на целите си, обаче на Шута му се струваше, че словата бяха реалност сами по себе си.��

„�� Няма къде другаде да бъде, освен в Анкх-Морпорк �� възрази Баба. �� Помни ми думата. Всеки накрая свършва там. Ще започнем от Анкх-Морпорк. Когато е замесен пръстът на съдбата, не е нужно да търсиш хората. Просто стой и ги чакай там.��

„Ненамесат�� в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата.��

„Баб�� потъна в необичайна, угрижена тишина и се опита да се вслуша в пролога. Театърът съдържаше собствена магия, която не й принадлежеше и не беше под неин контрол. Тя променяше света и казваше неща, които инак нямаше да съществуват. И още по-лошо. Това беше магия, която не принадлежеше на магически хора. Управляваха я обикновени хора, които не познаваха правилата. Те променяха света просто защото така им звучеше по-добре.��"