What do you think?
Rate this book
Пермафрост
Авторът на "Мамник" този път ни захвърля на другия край на света. Българската база „Свет� Климент Охридски� в Антарктида е нападната от чудовища, познати от митовете на племената Яган и Селкнам, населявали някога архипелага Огнена земя. В същото време геологът Кузман Стоев се опитва да се добере до остров Ливингстън, тъй като е попаднал на доказателства, че именно там ще открие ключа към изчезването на своя брат-близнак. По пътя към ледения континент Кузман се сближава с Нереа Калдерон � капитан на аржентинския научноизследователски кораб „Карпух� и наследник на древни шамански сили. Ще успеят ли двамата да преборят древното зло, с което се сблъскват и на каква цена?
Audiobook
Published February 21, 2023
39 people are currently reading
449 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 138 reviews
February 22, 2023
Много ми хареса! Митове,фолклор,напрежение и накрая не всичко е такова каквото изглежда 😉. Страхотния прочит допринася за удоволствието от книгата,браво на четеца и на автора за чудесната история!
January 13, 2024
Много ми се щеше да харесам романа, но не успях да се спогодя с текста. Визирам не толкова самата история, която определено загатваше потенциал, колкото начина на нейното представяне.
Всевиждащият автор присъстваше на всеки ред, длъжен абсолютно ненужно да ни обясни мотивите зад всяко действие и реплика на своите герои, да ни спусне изводите и заключенията, често дори от въздуха, изобщо да ни (раз)каже, а не да ни покаже, както би трябвало да е...
Бъкаше от досадни повторения на имена и факти, а в сюжетните решения при финалните конфликти не открих никаква логика...
Всевиждащият автор присъстваше на всеки ред, длъжен абсолютно ненужно да ни обясни мотивите зад всяко действие и реплика на своите герои, да ни спусне изводите и заключенията, често дори от въздуха, изобщо да ни (раз)каже, а не да ни покаже, както би трябвало да е...
Бъкаше от досадни повторения на имена и факти, а в сюжетните решения при финалните конфликти не открих никаква логика...
March 14, 2023
Васил Попов отново ни представя една страхотна история с аудио сериала „Пермафрост�.
Слушането си беше такова изживяване, че отново (както с „Мамник�) чаках с нетърпение да дойде този момент в деня, в който ще си сложа слушалките и ще се озова в Антарктида в търсене и разкриване на мистерии, митични чудовища и смразяващи кръвта моменти.
Всички герои бяха така добре изградени и ме накараха да им съчувствам � Кузман, Филип, Ралица и Нереа.
Ще си призная, че се самоопределих с Ралица, още когато я чух да си повтаря „Мечк� страх � мен не страх!�, което е фраза от детска приказка, която четох в детството си и оттогава си я повтарям, когато ми престои да направя нещо неприятно/страховито според моите критерии. Още един огромен плюс в цялостното читателско изживяване.
Прочита и ефектите също бяха неоспоримо превъзходни.
Финалът…иска� отчаяно да разбера какво се случва след падането на завесата.
Слушането си беше такова изживяване, че отново (както с „Мамник�) чаках с нетърпение да дойде този момент в деня, в който ще си сложа слушалките и ще се озова в Антарктида в търсене и разкриване на мистерии, митични чудовища и смразяващи кръвта моменти.
Всички герои бяха така добре изградени и ме накараха да им съчувствам � Кузман, Филип, Ралица и Нереа.
Ще си призная, че се самоопределих с Ралица, още когато я чух да си повтаря „Мечк� страх � мен не страх!�, което е фраза от детска приказка, която четох в детството си и оттогава си я повтарям, когато ми престои да направя нещо неприятно/страховито според моите критерии. Още един огромен плюс в цялостното читателско изживяване.
Прочита и ефектите също бяха неоспоримо превъзходни.
Финалът…иска� отчаяно да разбера какво се случва след падането на завесата.
February 25, 2023
Започвайки да слушам Пермафрост, първоначално ми беше трудно „д� вляза� в романа. Неминуемо в съзнанието ми изникваше паралел с „Ужас� на Дан Симънс, чийто герои имаха подобни премеждия, но сред ледовете на Северния полюс. Като казвам подобни имам предвид срещи с непознатото, страшното, чудовищното, иначе са доста различни.
Постепенно и без да осъзнавам как и кога Пермафрост ме погълна и аз бях нетърпелива да слушам още и още, за да разбера какво се случва и защо. Тук освен мистерия, мога откровено да заявя, че романът си е хорър от най-чист вид, защото не само, че страхът присъстваше като чувство и у героите и у слушателя (скоро да се надяваме и читателя), а и кървищата и ужасиите взимаха превес (да не говорим за такива гадории като белите слузести червеи, които пъплят наоколо � и сега като се сетя и бррррррррр � ужас).
В тази книга българският фолклор се преплита с онзи непознат и далечен на племената на Огнена земя, които от зората на човечеството се борят с чудовища, които имат практики като шаманизъм и комуникират с духове и изтръгнати души. И макар съвременният човек вече да не вярва в духове и отвъдни сили има нещо, което не дава мира на Нереа Калдерон � представителка на племената Яган, но и уважаван морски капитан превозващ желаещи да отидат на остров Ливингтън със собствения ѝ кораб Карпух � и я преследва в сънищата ѝ. Сънищата обаче започват да стават все по-странни и да се случват и когато не спи, когато тя качва на борда българинът Кузман Стоев запътил се да търси на Антарктида отдавна изчезналия си брат близнак. И двамата започват да имат видения, а страшни създания неотлъчно вървят подире им.
Дори само до тук с тези персонажи вече имаме страховита история и завършен хорър, но за да е още по-интересно Васил Попов вкарва сред персонажите и българските полярници, които пътуват до българската база на остров Ливингстън, но точно тези този път няма да имат време да вършат научните си работи, за които са отишли. Точно тези полярници ще се чудят как да оцелеят, ще се чудят как с научното си мислене да обяснят неща, за които биха ги сметнали за побъркани, ще се чудят как е възможно всичко, за което са учили и в което са вярвали да се изпари само за секунди.
И в крайна сметка сред оцветените в кърваво червено ледове и сред гъстите мъгли на Южния континент дали ще има оцелели?
Не знам дали няма да е спойлер, но от края се предполага, че ще има продължение и всички ние ще го очакваме с нетърпение.
П.С. И сега само се чудя дали ако някой от българската полярна експедиция изслуша този роман, няма да се страхува след това отново да замине за Антарктида? Дали ще се озърта боязливо, дали ще се притеснява от мъглите, дали колкото и да казва, че това е само един роман � художествена измислица, няма да си изрича тайничко „Мечк� страх � мен не страх!� !!!
Постепенно и без да осъзнавам как и кога Пермафрост ме погълна и аз бях нетърпелива да слушам още и още, за да разбера какво се случва и защо. Тук освен мистерия, мога откровено да заявя, че романът си е хорър от най-чист вид, защото не само, че страхът присъстваше като чувство и у героите и у слушателя (скоро да се надяваме и читателя), а и кървищата и ужасиите взимаха превес (да не говорим за такива гадории като белите слузести червеи, които пъплят наоколо � и сега като се сетя и бррррррррр � ужас).
В тази книга българският фолклор се преплита с онзи непознат и далечен на племената на Огнена земя, които от зората на човечеството се борят с чудовища, които имат практики като шаманизъм и комуникират с духове и изтръгнати души. И макар съвременният човек вече да не вярва в духове и отвъдни сили има нещо, което не дава мира на Нереа Калдерон � представителка на племената Яган, но и уважаван морски капитан превозващ желаещи да отидат на остров Ливингтън със собствения ѝ кораб Карпух � и я преследва в сънищата ѝ. Сънищата обаче започват да стават все по-странни и да се случват и когато не спи, когато тя качва на борда българинът Кузман Стоев запътил се да търси на Антарктида отдавна изчезналия си брат близнак. И двамата започват да имат видения, а страшни създания неотлъчно вървят подире им.
Дори само до тук с тези персонажи вече имаме страховита история и завършен хорър, но за да е още по-интересно Васил Попов вкарва сред персонажите и българските полярници, които пътуват до българската база на остров Ливингстън, но точно тези този път няма да имат време да вършат научните си работи, за които са отишли. Точно тези полярници ще се чудят как да оцелеят, ще се чудят как с научното си мислене да обяснят неща, за които биха ги сметнали за побъркани, ще се чудят как е възможно всичко, за което са учили и в което са вярвали да се изпари само за секунди.
И в крайна сметка сред оцветените в кърваво червено ледове и сред гъстите мъгли на Южния континент дали ще има оцелели?
Не знам дали няма да е спойлер, но от края се предполага, че ще има продължение и всички ние ще го очакваме с нетърпение.
П.С. И сега само се чудя дали ако някой от българската полярна експедиция изслуша този роман, няма да се страхува след това отново да замине за Антарктида? Дали ще се озърта боязливо, дали ще се притеснява от мъглите, дали колкото и да казва, че това е само един роман � художествена измислица, няма да си изрича тайничко „Мечк� страх � мен не страх!� !!!
November 26, 2023
3,5*
Пуст остров, ледници и липса на комуникации може да хвърли всеки в най-дълбок ужас. Зловещо става, когато се намесят демонски създания, които изникват от спусналата се мъгла. Учените, изпратени на Антарктида, се сблъскват с необичайни ситуации, преди да разберат, че няма спасение от белите демони, които дебнат в студа.
Интересно ми беше да разбера цялата история около Кузман, брат му Андрей и ролята на двете маски. Нереа също ми допадна и се радвам, че научих за митологията на изчезналото племе селкнам, населявало Огнена земя. Първоначално книгата ми вървеше мудно, но от средата нататък препусках по страниците. И за тази книга се оказа, че ще чакам продължението.
Свалих оценката, защото няма почти никакво развитие от "Мамник", където не харесах диалозите и употребата в тях на израза "нямам идея". Тук отново има диалози с диалект, макар и в по-малка степен. Те продължават да ми изглеждат неуместни в рамките на сюжетите и на двете книги... още повече, че е между учени, които, освен това, говорят помежду си уж на чужд език. Героите не ми изглеждаха като умни и борбени, по-скоро сякаш случайно някои от тях успяха да се спасят. Нереа е капитан на кораб, а не можеше лесно да вземе решение и се дразнеше, че всички чакат нея. Героите бяха недоразвити, не ги почувствах в тяхната пълнота. Нямаше никаква нюансираност и те или крещяха, или си говореха, липсваха ми емоциите в сюжета. Честно казано, не успях да ги опозная добре и да ги почувствам като пълнокръвни герои. Не можах да потъна в книгата, да им съчувствам или да изпитам емпатия към тях. По-скоро четях, за да видя какво ще стане. Дори не ми беше страшно, нито неприятно да чета за гадните чудовища. А смърт и кръв имаше почти в цялата книга. Надявам се, че следващите романи ще стават все по-добри и ще има промяна и развитие в начина на писане на диалозите, защото сюжетите ми харесват. Интересни са, оригинални са и любопитството ми е събудено за още такива истории.
Пуст остров, ледници и липса на комуникации може да хвърли всеки в най-дълбок ужас. Зловещо става, когато се намесят демонски създания, които изникват от спусналата се мъгла. Учените, изпратени на Антарктида, се сблъскват с необичайни ситуации, преди да разберат, че няма спасение от белите демони, които дебнат в студа.
Интересно ми беше да разбера цялата история около Кузман, брат му Андрей и ролята на двете маски. Нереа също ми допадна и се радвам, че научих за митологията на изчезналото племе селкнам, населявало Огнена земя. Първоначално книгата ми вървеше мудно, но от средата нататък препусках по страниците. И за тази книга се оказа, че ще чакам продължението.
Свалих оценката, защото няма почти никакво развитие от "Мамник", където не харесах диалозите и употребата в тях на израза "нямам идея". Тук отново има диалози с диалект, макар и в по-малка степен. Те продължават да ми изглеждат неуместни в рамките на сюжетите и на двете книги... още повече, че е между учени, които, освен това, говорят помежду си уж на чужд език. Героите не ми изглеждаха като умни и борбени, по-скоро сякаш случайно някои от тях успяха да се спасят. Нереа е капитан на кораб, а не можеше лесно да вземе решение и се дразнеше, че всички чакат нея. Героите бяха недоразвити, не ги почувствах в тяхната пълнота. Нямаше никаква нюансираност и те или крещяха, или си говореха, липсваха ми емоциите в сюжета. Честно казано, не успях да ги опозная добре и да ги почувствам като пълнокръвни герои. Не можах да потъна в книгата, да им съчувствам или да изпитам емпатия към тях. По-скоро четях, за да видя какво ще стане. Дори не ми беше страшно, нито неприятно да чета за гадните чудовища. А смърт и кръв имаше почти в цялата книга. Надявам се, че следващите романи ще стават все по-добри и ще има промяна и развитие в начина на писане на диалозите, защото сюжетите ми харесват. Интересни са, оригинални са и любопитството ми е събудено за още такива истории.
March 17, 2023
С голямо нетърпение започнах тази нова книга на Васил Попов и исках бавно да се наслаждавам на всяка минута с прочита на Александър Сано, но буквално я погълнах за няма и два дни. От самото начало се потопих в този фантастичен свят и той сякаш оживя пред мен с невероятния прочит в Сторител.
Страхотна продукция за пореден път на една наистина впечатляваща история, събрала в себе си фолклор, фантастика, научни факти, приключенски сюжет и щипка любов. Всичко това само в една книга. Невероятно, но факт.
А Васил Попов отново е създал един уникален свят, в който толкова майсторски е преплел митове, легенди, различни вярвания и култури с настоящето, че се питаш къде свършват научните факти и от къде точно започва художествената измислица. Всичко звучи толкова реално, описано с такива детайли и точност, че сякаш оживява пред очите ти.
Прочитът на Александър Сано пък успя да предаде до съвършенство всички съпътстващи тази история емоции: от любопитство, страх, изненада, несигурност, ужас, та чак до увереност, любов и вяра в собствените възможности. Успя да ме държи в напрежение на много места сюжета, да ме изненада и имаше моменти, които слушах буквално на нокти. Една наистина наситена на усещания книга с много динамика в разказа и действието, с много факти и интригуващ финал, който ме оставя в нетърпеливо очакване да видя продължението в този свят и накъде ще ни отведе този път с думите си Васил Попов.
P.s. Наистина е абсолютно невъзможно да оставиш тази книга, веднъж щом я започнеш. Пристрастяваща е, затова добре си планирайте кога да я започнете. Изчистената ми до блясък къща, докато неуморно си намирах задачи, за да мога да слушам още и още, също е безкрайно благодарна на автора и цялата продукция на Сторител за създаването на този аудио-сериал 😍 горещо препоръчвам!
Страхотна продукция за пореден път на една наистина впечатляваща история, събрала в себе си фолклор, фантастика, научни факти, приключенски сюжет и щипка любов. Всичко това само в една книга. Невероятно, но факт.
А Васил Попов отново е създал един уникален свят, в който толкова майсторски е преплел митове, легенди, различни вярвания и култури с настоящето, че се питаш къде свършват научните факти и от къде точно започва художествената измислица. Всичко звучи толкова реално, описано с такива детайли и точност, че сякаш оживява пред очите ти.
Прочитът на Александър Сано пък успя да предаде до съвършенство всички съпътстващи тази история емоции: от любопитство, страх, изненада, несигурност, ужас, та чак до увереност, любов и вяра в собствените възможности. Успя да ме държи в напрежение на много места сюжета, да ме изненада и имаше моменти, които слушах буквално на нокти. Една наистина наситена на усещания книга с много динамика в разказа и действието, с много факти и интригуващ финал, който ме оставя в нетърпеливо очакване да видя продължението в този свят и накъде ще ни отведе този път с думите си Васил Попов.
P.s. Наистина е абсолютно невъзможно да оставиш тази книга, веднъж щом я започнеш. Пристрастяваща е, затова добре си планирайте кога да я започнете. Изчистената ми до блясък къща, докато неуморно си намирах задачи, за да мога да слушам още и още, също е безкрайно благодарна на автора и цялата продукция на Сторител за създаването на този аудио-сериал 😍 горещо препоръчвам!
March 12, 2023
Няма как да надмине Мамник, там летвата е до небето. И с история и с прочит. Тук и двете издишат. Историята прекалено фантастична /не знам дали има такова понятие като прекалена фантастика, все пак въобръжението е необятна материя/, но тия същества никак не ми вдъхваха ужас - лакума, хануш, просто не са нашенски. Не са ни плашили с тях едно време по седенките с бабите и не можах да ги възприема. Да не говорим как изтръгваха душите във вид на сфера... Не, определено никакъв респект не изпитах към тях.
Сега четецът Сано, ще бъда мила защото му е за първи път, но не ми хареса. Първият епизод звучеше накъсано, с паузи в неподходящи моменти, без особена интонация. За да съм обективна ще кажа че от 4-5ти епизод нататък прочитът се подобри, но понеже вече ми звучеше мудно в резултат на мъката с първия, преминах на самостоятелно четене и така си я завърших. Може би и това допринесе за неприятното чувство от цялата история.
Финалът беше доста неудовлетворителен, което намеква за бъдещо продължение. Надявам се да се вложи повече в него, все пак макар и не дотам благия ми коментар, много харесвам Васил Попов и бих искала да прочета още от него в бъдеще. Адмирации за цялостната идея, за това че ни пренесе на Антарктида и то точно в момента, когато за първи път българските полярници стигнаха там с български кораб.👏
Сега четецът Сано, ще бъда мила защото му е за първи път, но не ми хареса. Първият епизод звучеше накъсано, с паузи в неподходящи моменти, без особена интонация. За да съм обективна ще кажа че от 4-5ти епизод нататък прочитът се подобри, но понеже вече ми звучеше мудно в резултат на мъката с първия, преминах на самостоятелно четене и така си я завърших. Може би и това допринесе за неприятното чувство от цялата история.
Финалът беше доста неудовлетворителен, което намеква за бъдещо продължение. Надявам се да се вложи повече в него, все пак макар и не дотам благия ми коментар, много харесвам Васил Попов и бих искала да прочета още от него в бъдеще. Адмирации за цялостната идея, за това че ни пренесе на Антарктида и то точно в момента, когато за първи път българските полярници стигнаха там с български кораб.👏
February 28, 2023
Още от първа глава, при навлизането в самия сюжет, ми беше приковано вниманието. Обрисуваха се интересни герои, които придаваха огромен потенциал на историята. С всяка следваща глава очакванията на читателя се увеличаваха и все повече се покриваха. Мистериите те оплитат, а хорърът те обгръща все повече и повече.
Изключително похвално е колко проучвания, а и детайлите от тях, бяха така добре поставени в сюжета, като идеалните частици за реализма на тази история. Наука, култура, фолклор, геология, биология, фантастика бяха в перфектна симбиоза. Всички тези елементи създадоха реалност, като за много от нещата лично аз не знаех. Българската ни база в Антарктика е основната точка на събитията. Това което се случва на героите ни е непонятно и невъзможно да бъде възприето от човек. Ужасът ще смрази кръвта ви на, и без това, студено място. Приковани там, буквално на "г*за на географията" героите ще трябва да се опитат да оцелеят и да преценят на кого могат да се доверят в името на собсвения си живот. А понякога една мантра като "Мечка страх, мен не страх" може и да свърши работа, но и да не забравяме думите на Филип " Че нали знаеш... То веднъж се случва"!
Книгата е на световно ниво, предполагам, че често се налага да го чува автора, но е факт! Адмирации за труда и ще си чакаме 😉!
Изключително похвално е колко проучвания, а и детайлите от тях, бяха така добре поставени в сюжета, като идеалните частици за реализма на тази история. Наука, култура, фолклор, геология, биология, фантастика бяха в перфектна симбиоза. Всички тези елементи създадоха реалност, като за много от нещата лично аз не знаех. Българската ни база в Антарктика е основната точка на събитията. Това което се случва на героите ни е непонятно и невъзможно да бъде възприето от човек. Ужасът ще смрази кръвта ви на, и без това, студено място. Приковани там, буквално на "г*за на географията" героите ще трябва да се опитат да оцелеят и да преценят на кого могат да се доверят в името на собсвения си живот. А понякога една мантра като "Мечка страх, мен не страх" може и да свърши работа, но и да не забравяме думите на Филип " Че нали знаеш... То веднъж се случва"!
Книгата е на световно ниво, предполагам, че често се налага да го чува автора, но е факт! Адмирации за труда и ще си чакаме 😉!
February 23, 2023
"Мечка страх, мене не страх" - и така през цялото време. Авторът е изградил неочакван и смразяващ кръвта сюжет, които те пристрастява и не можеш да спреш да слушаш. Не е изневери на стила си - имаме фолклор, имаме много екшън и неочакван край. Въпреки всичко това, вътрешните конфликти на героите и изграждането на техните образи бяха изключителни.
Признавам, че "Мамник" много ми хареса, но "Пермафрост" ме отвя. Фактът, че успях да го изслушам за 2 дни мисля, че е абсолютно показателен. Чакам го на хартия, на филм, на всичко!
Признавам, че "Мамник" много ми хареса, но "Пермафрост" ме отвя. Фактът, че успях да го изслушам за 2 дни мисля, че е абсолютно показателен. Чакам го на хартия, на филм, на всичко!
February 25, 2023
Откъде да подхвана?
„Пермафрост� е вторият аудио сериал от Васил Попов, който спокойно си чакам да излезе на хартиен носител между другото, е една идея по-зловещ и по-заплетен спрямо „Мамник�, ала все пак споделящ същата динамика, дух и напрежение.
Умело вплитайки в историята фолклорни мотиви от родната и чуждестранна култура, Васил Попов не просто те кара да слушаш епизод след епизод. Ти не
можеш да се спреш и да искаш.
Прескачайки от герой към герой, обхождайки минало и настояще се пренасяш в далечната Антарктида, както се каза „н� гъза на географията�, където една привидно рутинна експедиция се превръща в мисия бягство към свободата. Но разбира се, това не е цялата истина.
Още с първи епизод започваш да усещаш предстоящите опасности и с всеки следващ напрежението в теб се трупа до бленувания край. Който, по мое мнение, въобще не е удовлетворяващ!
Адски ми хареса, впечатлена съм за пореден път за майсторлъка вложен в целия замисъл на сюжета, представените ни герои, семейна драма и второстепенни сюжетни линии. Мисля че дори съвсем леката романтична нотка ми е новия любим троп, но само ако е писан от Попов. Умело и някак нежно вмъкната сред целия ужас и страх сковал обстановката.
10/5, но искам продължението скоро!
„Пермафрост� е вторият аудио сериал от Васил Попов, който спокойно си чакам да излезе на хартиен носител между другото, е една идея по-зловещ и по-заплетен спрямо „Мамник�, ала все пак споделящ същата динамика, дух и напрежение.
Умело вплитайки в историята фолклорни мотиви от родната и чуждестранна култура, Васил Попов не просто те кара да слушаш епизод след епизод. Ти не
можеш да се спреш и да искаш.
Прескачайки от герой към герой, обхождайки минало и настояще се пренасяш в далечната Антарктида, както се каза „н� гъза на географията�, където една привидно рутинна експедиция се превръща в мисия бягство към свободата. Но разбира се, това не е цялата истина.
Още с първи епизод започваш да усещаш предстоящите опасности и с всеки следващ напрежението в теб се трупа до бленувания край. Който, по мое мнение, въобще не е удовлетворяващ!
Адски ми хареса, впечатлена съм за пореден път за майсторлъка вложен в целия замисъл на сюжета, представените ни герои, семейна драма и второстепенни сюжетни линии. Мисля че дори съвсем леката романтична нотка ми е новия любим троп, но само ако е писан от Попов. Умело и някак нежно вмъкната сред целия ужас и страх сковал обстановката.
10/5, но искам продължението скоро!
Read
October 27, 2023Знам, че за книгите на Васко се пише много, но аз си карам ревютата по ред. Всъщност тъкмо това е уникално постижение, най-сетне водещо до известна комерсиализация на българската фантастика в рамките на маломерния и ошушкан роден пазар. Издания с твърди и меки корици се кипрят на видни места в книжарниците и може би най-сетне пренасочват интереса на читателите към все по-професионалните опити за нашенска жанрова литература.
Пермафрост е аудио сериал от десет епизода, наскоро пренесен и в книжен формат, където сред ледовете на Антарктика се разразява изследователско-свръхестествена-семейна драма. Маски, демони и богове� Пророчески сънища, изчезнали племена и пътувания във времето� Мистика, кървища и митология� Звучи като перфектна рецепта, пръстите да си оближеш... ммм... Най-силните достойнства на историята са екзотичната локация, дълбоките, почти енциклопедични проучвания и динамичната фабула. Та макар и повечето герои да са българи, аудио сериалът проявява похвална универсалност и лесно може да спечели интереса на чужда аудитория.
Лично за мен бомбастичността на някои сцени и сходните езикови форми свалиха градуса на напрежението и посмекчиха усещането за хорър. Изказът е грамотен, прецизен и често обяснителен. Макар да съм фен на по-разнообразните, усукани и апетитни изразни средства и сравнения, разбирам, че е предназначен за по-широк вкус и се вписва идеално в изискванията на оригиналния аудио формат. Мрънкало като мен би искало да усети пълноценното присъствие на повече второстепенни герои, чиято липса ограничава мащабността, по-внимателно боравене с „гледнат� точка� и заобикаляне на изкуствено пресоления драматизъм, но това са кахъри, бели като самия пермафрост. Важното е, че през книгите на Васко много български читатели посягат към нови фантастични измерения и остават не само доволни, но и силно впечатлени. Освен това шапка свалям за открития и директен подход при активното му взаимодействие с публиката. Двамата с Емо Минчев се очертават като едни от най-продуктивните, неуморни и целеустремени писатели на родна фантастика в момента, а приключенията на Бънк Ромеро тепърва ме очакват. Успех, момчета и само напред!
Пермафрост е аудио сериал от десет епизода, наскоро пренесен и в книжен формат, където сред ледовете на Антарктика се разразява изследователско-свръхестествена-семейна драма. Маски, демони и богове� Пророчески сънища, изчезнали племена и пътувания във времето� Мистика, кървища и митология� Звучи като перфектна рецепта, пръстите да си оближеш... ммм... Най-силните достойнства на историята са екзотичната локация, дълбоките, почти енциклопедични проучвания и динамичната фабула. Та макар и повечето герои да са българи, аудио сериалът проявява похвална универсалност и лесно може да спечели интереса на чужда аудитория.
Лично за мен бомбастичността на някои сцени и сходните езикови форми свалиха градуса на напрежението и посмекчиха усещането за хорър. Изказът е грамотен, прецизен и често обяснителен. Макар да съм фен на по-разнообразните, усукани и апетитни изразни средства и сравнения, разбирам, че е предназначен за по-широк вкус и се вписва идеално в изискванията на оригиналния аудио формат. Мрънкало като мен би искало да усети пълноценното присъствие на повече второстепенни герои, чиято липса ограничава мащабността, по-внимателно боравене с „гледнат� точка� и заобикаляне на изкуствено пресоления драматизъм, но това са кахъри, бели като самия пермафрост. Важното е, че през книгите на Васко много български читатели посягат към нови фантастични измерения и остават не само доволни, но и силно впечатлени. Освен това шапка свалям за открития и директен подход при активното му взаимодействие с публиката. Двамата с Емо Минчев се очертават като едни от най-продуктивните, неуморни и целеустремени писатели на родна фантастика в момента, а приключенията на Бънк Ромеро тепърва ме очакват. Успех, момчета и само напред!
March 10, 2023
В интерес на истината ми хареса повече от Мамник. Васил Попов пораства. И то не като сюжет, въпреки че той е доста любопитен, но като разказвачески умения. Ако на непредубеден случаен читател кажеш, че това е книга, която е нещо като пришълеца срещу хищника, но с добавка още древно зло, Антарктида, пътуване във времето, древни племена и ритуали и при това е писана от български автор, гарантирам, че 90% ще се изхилят и няма да я пипнат. Но след Мамник и читателите имат вътък за тази история. Естествено има леки пробойни и при този обем и този амбициозен сюжет, няма как. Но Васил Попов пише толкова увлекателно, че е простимо. Книгата ме накара да прочета много за Антарктида, да намеря на картата прословутите Комини, Кукери и какъвто беше третия връх, и макар Дезолейшън хич да не ми заприлича на подкова, отново се възхитих на старателния подход и подготовка при написването й. Вероятно някой учен ще намери недостатъци, но цялата фантасмагория на сюжета почива на здрава и достоверна основа. Близоста на българската и испанската база, дори имената на испанските кораби, може да са само подсигуровки, като при катеренето, но издържат недоверчивия читател като мен.
И това, че книгата свърши рязко, някак с отворен край, за разлика от напълно излишната последна глава на Мамник, ми хареса повече. Става интересно докъде ще стигнат силите на Васил Попов.
И това, че книгата свърши рязко, някак с отворен край, за разлика от напълно излишната последна глава на Мамник, ми хареса повече. Става интересно докъде ще стигнат силите на Васил Попов.
October 1, 2023
❄️„Пермафрост� Васил Попов ❄️
❄️След безспорното ми захласване по „Мамник� и нетърпеливото очакване на продължение бях във възторг, когато разбрах, че Васил Попов ни е подготвил нова книга. Тя, както личеше по всичко нямаше да има нищо общо с първата. Летвата бе високо вдигната и очакванията безкрайно завишени. Затова посегнах към „Пермафрост� с почти религиозно благоговение. Определено не се разочаровах. Напротив. Въпреки това за мен е безумие да правя сравнения и съпоставки между двете заглавия, тъй като освен автора и издателството, между тях няма друго общо.
🥶Авторът ни запраща в ледени арктически води и по-конкретно тези в близост до българската база „С�. Климент Охридски� на Антарктида и други близки локации “н� края на света�. Там ще се преплетат съдбите на много различни хора, които ще бъдат изправени пред невиждан ужас. Забравени и тъмни легенди ще оживеят, за да изправят на нокти нашите герои. Историята е смразяваща и държаща в напрежение през по-голямата част от времето. Има бавно разкриващи се тайни и заплетени сюжетни нишки. Връщане към миналото и една много хубава, оригинална и интересна поне според мен генерална идея на произведението. Отново ще се потопим във фолклора и легендите, но този път няма да са наши. Поне не и повечето. Васил Попов ни запознава с едни много любопитни племена и коренни жители на Огнена земя, с техните тайни ритуали, вярвания и парализиращи от страх чудовища. „Навсякъд� по света духовете се гонят и плашат с маски на разни чудовища. Сякаш това е единственият начин да се пребориш със злото: ти самият да се превърнеш с такова…�
❄️Писателят отново се заиграва умело с мистика, мистерии, фантастични същества, като този път според мен дори много повече. Преплел ги е с реализъм и съвсем обичайни човешки проблеми, емоции и нужди. Определено ще открием многопластов сюжет с много разнородни и разнообразни тематики. Много ми допадна да чета за различни култури и техните традиции. Приятно бяха съчетани отново с българските и препратки към нашия фолклор. Финалът е отворен, което ме навежда на мисълта, че ни очаква втора част. Книгата бе много пристрастяваща и я прочетох за нула време, защото исках още и още, докато не стигнах края на произведението. Направих грешката отново да се запозная с ревюта и отзиви предварително, макар че не ми повлияха по никакъв начин /нито хубавите, нито негативните/ и „Пермафрост� обективно много ми хареса. Ако се налага на всяка цена да кажа коя от двете ми е допаднала повече и ми е била повече на сърце, вероятно бих отговорила „Мамник�, но истината е, че и двете са прекрасни всяка по свой начин.
Въздействаща, провокативна, завладяваща и интересна, така бих определила тази мразовита книга. „Истинскат� сила иде при този, който предпочита да пощади, вместо да отнема нечий живот. И при този, който над своя собствен живот поставя живота на другите.� Чрез по-въображаеми и фантасмагорични похвати авторът е скрил някои красиви и дълбоки послания за кръвта, която ни свързва, самоотвержеността, отдадеността на каузите и другите, любовта и повратните моменти, които ни пречупват.
🥶„Сбого�, надежда! А с надеждата си отива и страхът…� Този цитат от Джон Милтън, с който започва една от главите ми направи много силно впечатление. Затова ви питам вие съгласни ли сте с това твърдение?
❄️Преди да ви задам дежурните си въпроси на финала, искам да отбележа колко божествена е корицата, която е дело на Живко Петров. Излишно е да споменавам, че издават любимите „Ерове�, но ако някой не е разбрал все пак го правя.
🥶Прочетохте ли вече „Пермафрост�? Кое ви хареса най-много и кое най-малко? Коя е най-силната книга на автора според вас, ако трябва да направите класация?
♥️🎁Не забравяйте да се включите в играта ни с издателството, от което предоставят цели три броя от книгата.
#пермафрост #василпопов #издателствоерове #книжноревю #българскиавтори #книги #обичамдачета #четене #мнение #анализ #цитати
❄️След безспорното ми захласване по „Мамник� и нетърпеливото очакване на продължение бях във възторг, когато разбрах, че Васил Попов ни е подготвил нова книга. Тя, както личеше по всичко нямаше да има нищо общо с първата. Летвата бе високо вдигната и очакванията безкрайно завишени. Затова посегнах към „Пермафрост� с почти религиозно благоговение. Определено не се разочаровах. Напротив. Въпреки това за мен е безумие да правя сравнения и съпоставки между двете заглавия, тъй като освен автора и издателството, между тях няма друго общо.
🥶Авторът ни запраща в ледени арктически води и по-конкретно тези в близост до българската база „С�. Климент Охридски� на Антарктида и други близки локации “н� края на света�. Там ще се преплетат съдбите на много различни хора, които ще бъдат изправени пред невиждан ужас. Забравени и тъмни легенди ще оживеят, за да изправят на нокти нашите герои. Историята е смразяваща и държаща в напрежение през по-голямата част от времето. Има бавно разкриващи се тайни и заплетени сюжетни нишки. Връщане към миналото и една много хубава, оригинална и интересна поне според мен генерална идея на произведението. Отново ще се потопим във фолклора и легендите, но този път няма да са наши. Поне не и повечето. Васил Попов ни запознава с едни много любопитни племена и коренни жители на Огнена земя, с техните тайни ритуали, вярвания и парализиращи от страх чудовища. „Навсякъд� по света духовете се гонят и плашат с маски на разни чудовища. Сякаш това е единственият начин да се пребориш със злото: ти самият да се превърнеш с такова…�
❄️Писателят отново се заиграва умело с мистика, мистерии, фантастични същества, като този път според мен дори много повече. Преплел ги е с реализъм и съвсем обичайни човешки проблеми, емоции и нужди. Определено ще открием многопластов сюжет с много разнородни и разнообразни тематики. Много ми допадна да чета за различни култури и техните традиции. Приятно бяха съчетани отново с българските и препратки към нашия фолклор. Финалът е отворен, което ме навежда на мисълта, че ни очаква втора част. Книгата бе много пристрастяваща и я прочетох за нула време, защото исках още и още, докато не стигнах края на произведението. Направих грешката отново да се запозная с ревюта и отзиви предварително, макар че не ми повлияха по никакъв начин /нито хубавите, нито негативните/ и „Пермафрост� обективно много ми хареса. Ако се налага на всяка цена да кажа коя от двете ми е допаднала повече и ми е била повече на сърце, вероятно бих отговорила „Мамник�, но истината е, че и двете са прекрасни всяка по свой начин.
Въздействаща, провокативна, завладяваща и интересна, така бих определила тази мразовита книга. „Истинскат� сила иде при този, който предпочита да пощади, вместо да отнема нечий живот. И при този, който над своя собствен живот поставя живота на другите.� Чрез по-въображаеми и фантасмагорични похвати авторът е скрил някои красиви и дълбоки послания за кръвта, която ни свързва, самоотвержеността, отдадеността на каузите и другите, любовта и повратните моменти, които ни пречупват.
🥶„Сбого�, надежда! А с надеждата си отива и страхът…� Този цитат от Джон Милтън, с който започва една от главите ми направи много силно впечатление. Затова ви питам вие съгласни ли сте с това твърдение?
❄️Преди да ви задам дежурните си въпроси на финала, искам да отбележа колко божествена е корицата, която е дело на Живко Петров. Излишно е да споменавам, че издават любимите „Ерове�, но ако някой не е разбрал все пак го правя.
🥶Прочетохте ли вече „Пермафрост�? Кое ви хареса най-много и кое най-малко? Коя е най-силната книга на автора според вас, ако трябва да направите класация?
♥️🎁Не забравяйте да се включите в играта ни с издателството, от което предоставят цели три броя от книгата.
#пермафрост #василпопов #издателствоерове #книжноревю #българскиавтори #книги #обичамдачета #четене #мнение #анализ #цитати
April 11, 2025
Летвата от "Мамник" беше вдигната много високо и като история, и най-вече като впечатляващ и въздействащ прочит. За съжаление "Пермафрост" не можа да ме завладее наистина, а прочитът, въпреки че беше приятен, не беше истински въздействащ по начин, по който да те накара да слушаш историята с удоволствие и трепет. Като цяло книгата беше доста смразяваща в буквален и преносен смисъл и подходящият прочит би вдигнал поне с една звезда оценката ми. За съжаление, Сано не се е справил с това. 3.5* от мен.
September 15, 2023
С високи очаквания и огромно нетърпение започнах "Пермафрост" и я завърших с още по-огромна любов към Васил Попов и неговото феноменално писане, креативност и идеи.
"Пермафрост" е с една идея по-заплетена, объркана, зловеща от "Мамник", което мен може само да ме радва, а още с началото бях толкова хипнотизирана от идеята, че успях да я приключа за ден и половина.
С невероятното писане и със страхотното озвучаване на Александър Сано книгата така въздейства на моята психика както много малко други книги до този момент. С червеите, с кукерите, с маските, с тайнствените чудовища, с гатанките, с пътуване във времето, с мрачната и зловеща атмосфера на корабите, с кървава пещера, изследването на сънища, с препратките към миналото и настоящето и с толкова големите обрати Васил Попов просто няма шанс да не бъде ваш любимец.
Нямам никакво търпение за следващата част, защото не може да свърши просто така!
"Пермафрост" е с една идея по-заплетена, объркана, зловеща от "Мамник", което мен може само да ме радва, а още с началото бях толкова хипнотизирана от идеята, че успях да я приключа за ден и половина.
С невероятното писане и със страхотното озвучаване на Александър Сано книгата така въздейства на моята психика както много малко други книги до този момент. С червеите, с кукерите, с маските, с тайнствените чудовища, с гатанките, с пътуване във времето, с мрачната и зловеща атмосфера на корабите, с кървава пещера, изследването на сънища, с препратките към миналото и настоящето и с толкова големите обрати Васил Попов просто няма шанс да не бъде ваш любимец.
Нямам никакво търпение за следващата част, защото не може да свърши просто така!
September 18, 2023
Хем ме беше страх да я чета, хем не можех да я оставя! Страхотно е, че има съвременни български автори като Васил Попов, които завладяват читателя още на първата страница. Много различна от "Мамник" и също толкова увлекателна.
January 6, 2024
Много се радвам, че родни остросюжетни произведения стават популярни у нас и вместо да ги забутват в задника на книжарниците, ги слагат на най-видно място. Васил Попов може би е от най-популярните родни писатели у нас и със сигурност - най-известния, който пише фентъзи/хорър, след като направи фурор с "Мамник".
Не бях чел нищо от него, а сюжетът на "Пермафрост" ми се стори добър и навсякъде прелива от хвалебствия, та реших да видя за какво иде реч.
Така, какво ми хареса:
+ Сюжетът, сам по себе си, е добър.
+ Направил е добро проучване на региона, в който се развива действието, както и на местните вярвания и легенди.
+ Васил пише увлекателно, романът е изпълнен с действие и се чете много бързо.
Ще се поразлея в нещата, които не ми харесаха, защото съм доста учуден от наличието на повечето:
- По-голямата част, да не пиша всички, второстепенни персонажи, са едноизмерни и шаблонни.
- Има доста случаи, в които персонажи се държат безумно, само и само това да послужи на сюжета:
1. Номер едно е Филип - командира на българската база в Антарктида, който като цяло е безкрайно безотговорен към всички, които не са от главните герои. Например, той без много да му мисли се съгласява всички спасени от "Карпух" да висят и да чакат на снега, за да може той и другите именувани персонажи да отидат до перщерата, откъдето не знаят дали ще се върнат. Това заместник, заповеди и други подробности не са важни.
2. Хавиер иска да убие Нереа, но вместо да го направи в базата, докато тя е на легло, той изготвя безумен план с отвличане и прикана към самоубийство, който е съвсем ненужен дори сюжетно. Има и по-логични начини да се стигне дотам, докъдето сюжета го изисква.
3. Ралица и Кузман се срещат за първи път след години на никаква връзка, а дори не е намекнато за някакво раздвоение или вътрешна борба. Дори няма катарзис, а директно преминаване от едно състояние в друго.
4. Архи-демонът Терувален говори злодей от детско филмче, примерно Mojo Jojo от Powerpuff Girls. Малко се подхилквах.
Стигам и до най-големия проблем, а той е лошата редакция и корекция. Сега, не знам с какъв начален текст е започнато, но:
-- Стотиците (може и хиляди д�� са) изречения, че и нови абзаци, които започват с "Но..."; "И..."; "Който...". Никога досега не съм срещал напечатан на хартия текст, който да изобилства от това, което е едно от първите неща, които се споменават по книги и курсове за писатели: "Не започвай изречения така!" - нов абзаци дори и не се споменават! Не знам дали това е останало от сценария на аудиокнигата или нещо друго, но на хартия накъсва всичко.
-- Откровени глупотевини като "астрално" лято, вместо "астрономическо".
-- Когато нещо се развива в Антарктида и е писано от роден писател, бих очаквал да се спомене клишето за "гъза на географията", ама не и 10 пъти :).
-- Има и тъпи изречения като: "По пътя обаче спря и замря на място в коридора, тъй като осветлението угасна". Вместо нещо като "По пътя осветлението изведнъж угасна и той замря на място в коридора". Разликата е в предаването на неочакваността на събитието.
-- Дядо на разходка в планината с внучетата. По някое време сядат да хапнат и той вади комат топъл хляб от раницата. Ще да е магическа затопляща раница?
Не може да се отрече важността на този роман, както и на "Мамник"-а за популяризирането на родните остросюжетни произведения. Надявам се това да повиши интереса на читателите към родните съвременни фантасти, от които имаме предостатъчно качествени произведения.
В заключение ще напиша, че романът се чете доста бързо и е добър, но ако бяха оправени елементарните грешки в него, щеше да е много добър!
3,75 от 5
Не бях чел нищо от него, а сюжетът на "Пермафрост" ми се стори добър и навсякъде прелива от хвалебствия, та реших да видя за какво иде реч.
Така, какво ми хареса:
+ Сюжетът, сам по себе си, е добър.
+ Направил е добро проучване на региона, в който се развива действието, както и на местните вярвания и легенди.
+ Васил пише увлекателно, романът е изпълнен с действие и се чете много бързо.
Ще се поразлея в нещата, които не ми харесаха, защото съм доста учуден от наличието на повечето:
- По-голямата част, да не пиша всички, второстепенни персонажи, са едноизмерни и шаблонни.
- Има доста случаи, в които персонажи се държат безумно, само и само това да послужи на сюжета:
1. Номер едно е Филип - командира на българската база в Антарктида, който като цяло е безкрайно безотговорен към всички, които не са от главните герои. Например, той без много да му мисли се съгласява всички спасени от "Карпух" да висят и да чакат на снега, за да може той и другите именувани персонажи да отидат до перщерата, откъдето не знаят дали ще се върнат. Това заместник, заповеди и други подробности не са важни.
2. Хавиер иска да убие Нереа, но вместо да го направи в базата, докато тя е на легло, той изготвя безумен план с отвличане и прикана към самоубийство, който е съвсем ненужен дори сюжетно. Има и по-логични начини да се стигне дотам, докъдето сюжета го изисква.
3. Ралица и Кузман се срещат за първи път след години на никаква връзка, а дори не е намекнато за някакво раздвоение или вътрешна борба. Дори няма катарзис, а директно преминаване от едно състояние в друго.
4. Архи-демонът Терувален говори злодей от детско филмче, примерно Mojo Jojo от Powerpuff Girls. Малко се подхилквах.
Стигам и до най-големия проблем, а той е лошата редакция и корекция. Сега, не знам с какъв начален текст е започнато, но:
-- Стотиците (може и хиляди д�� са) изречения, че и нови абзаци, които започват с "Но..."; "И..."; "Който...". Никога досега не съм срещал напечатан на хартия текст, който да изобилства от това, което е едно от първите неща, които се споменават по книги и курсове за писатели: "Не започвай изречения така!" - нов абзаци дори и не се споменават! Не знам дали това е останало от сценария на аудиокнигата или нещо друго, но на хартия накъсва всичко.
-- Откровени глупотевини като "астрално" лято, вместо "астрономическо".
-- Когато нещо се развива в Антарктида и е писано от роден писател, бих очаквал да се спомене клишето за "гъза на географията", ама не и 10 пъти :).
-- Има и тъпи изречения като: "По пътя обаче спря и замря на място в коридора, тъй като осветлението угасна". Вместо нещо като "По пътя осветлението изведнъж угасна и той замря на място в коридора". Разликата е в предаването на неочакваността на събитието.
-- Дядо на разходка в планината с внучетата. По някое време сядат да хапнат и той вади комат топъл хляб от раницата. Ще да е магическа затопляща раница?
Не може да се отрече важността на този роман, както и на "Мамник"-а за популяризирането на родните остросюжетни произведения. Надявам се това да повиши интереса на читателите към родните съвременни фантасти, от които имаме предостатъчно качествени произведения.
В заключение ще напиша, че романът се чете доста бързо и е добър, но ако бяха оправени елементарните грешки в него, щеше да е много добър!
3,75 от 5
Read
February 26, 2025Имах доброто желание да ѝ дам шанс, но 100 страници беше максимума, който успях да отпусна.
Нито сюжетно ме грабна, нито героите бяха поносими, нито мистерията ме интригуваше.
Като цяло започна доста инфантилно и нелепо, имайки се предвид средната възраст на героите. Очаквах повече.
Нито сюжетно ме грабна, нито героите бяха поносими, нито мистерията ме интригуваше.
Като цяло започна доста инфантилно и нелепо, имайки се предвид средната възраст на героите. Очаквах повече.
July 24, 2024
Ох, явно връзката ми с писанията на Васил Попов ще е малко омраза/любов.
Не мога и не мога да се спогодя с текстовете му - и този беше пълен с повторения (десница, сетне, внезапно, раздира болезнено, след няколко мига, съновидение…ощ� много примери има), досадното повтаряне на имена и факти беше трън в очите - никой нормален човек не би говорил със събеседника си на две имена (то не беше Ралица Стоева, Нереа Калдерон, Филип Златев, Здравко Чолев…н� помня едно запознанство в живота си, в което да съм се представила с пълното си име). Установих обаче къде се крие източникът на този проблем - книгата няма редактор, а предполагам, че “Мамник� също се е озовала в подобна ситуация. И затова “Пермафрост� получава същата оценка.
Бих дала шанс на втората част (която предполагам, че ще има с оглед на сегашния край на книгата), но тая надежда, че тези неща ще се доизпипат, защото историята определено загатваше потенциал. Особено ми хареса вплитането на българските традиции и обичаи с тези на племената яган и силкнам, както и включването на митични създания (моята слабост).
Не мога и не мога да се спогодя с текстовете му - и този беше пълен с повторения (десница, сетне, внезапно, раздира болезнено, след няколко мига, съновидение…ощ� много примери има), досадното повтаряне на имена и факти беше трън в очите - никой нормален човек не би говорил със събеседника си на две имена (то не беше Ралица Стоева, Нереа Калдерон, Филип Златев, Здравко Чолев…н� помня едно запознанство в живота си, в което да съм се представила с пълното си име). Установих обаче къде се крие източникът на този проблем - книгата няма редактор, а предполагам, че “Мамник� също се е озовала в подобна ситуация. И затова “Пермафрост� получава същата оценка.
Бих дала шанс на втората част (която предполагам, че ще има с оглед на сегашния край на книгата), но тая надежда, че тези неща ще се доизпипат, защото историята определено загатваше потенциал. Особено ми хареса вплитането на българските традиции и обичаи с тези на племената яган и силкнам, както и включването на митични създания (моята слабост).
February 28, 2023
Аудиосериалът наистина е едно вълнуващо преживяване! Не е толкова страшен и плашещ, колкото по-скоро интересен и държащ читателя в напрежение, което пък му се услажда и той няма търпение да чуе останалото. За мен беше и много интересен митологическия пласт, а също и научния в описанията на Антарктида - личи, че авторът е добре подготвен по темите. :)
Дрезгавият глас на Александър Сано идеално подхожда на историята, а той самия влага точно толкова емоция, колкото подхожда на един трилър/хорър. Не разбирам негативните коментари към разказвача - според мен е идеален за такъв тип история и за мен беше истинска наслада да го слушам. :)
На моменти в историята има ненужни повторения (напр. обяснението, че в очите на чудовищата има "подчертано враждебни намерения" всеки път, когато те се появяват) и малко клишета (основно във описанията на физическите характеристики), но не са болка за умиране, защото самата история е твърде завладяваща, че да се захване читателя за нещо подобно. :)
Дрезгавият глас на Александър Сано идеално подхожда на историята, а той самия влага точно толкова емоция, колкото подхожда на един трилър/хорър. Не разбирам негативните коментари към разказвача - според мен е идеален за такъв тип история и за мен беше истинска наслада да го слушам. :)
На моменти в историята има ненужни повторения (напр. обяснението, че в очите на чудовищата има "подчертано враждебни намерения" всеки път, когато те се появяват) и малко клишета (основно във описанията на физическите характеристики), но не са болка за умиране, защото самата история е твърде завладяваща, че да се захване читателя за нещо подобно. :)
November 21, 2023
Страхотна книга...молех се след Мамник тази да не ме разочарова,но определено нямаше такова нещо,,,до последно ме държа в напрежение и така свърши,чеее ще чакам продължението с нетърпение :)
September 8, 2023
...Злото може да бъде победено само с друго зло...
...Истинската сила иде при този, който предпочита да пощади, вместо да отнеме нечий живот. И при този, който над своя собствен живот поставя живота на другите...
...Истинската сила иде при този, който предпочита да пощади, вместо да отнеме нечий живот. И при този, който над своя собствен живот поставя живота на другите...
January 7, 2024
“Ни� дори днес� Научили сме да живеем с тази мисъл, с тази идея, че природата принадлежи някому, но това изобщо не е така. Нищо от нея не ни принадлежи.�
Уау� Има надежда за българското фентъзи! Това е първата книга, която подхващам на Васил Попов и съм приятно изненадана. Прочитът на Александър Сано със сигурност допринесе за емоцията и настроението, които книгата пробужда.
Изключително многослойна история- фолклор и митове се преплитат с фентъзи, с научни познания, с човешки истории и съдби. Още от самото начало те хваща едно напрежение и до края остава с теб. Казваш си “�, какво повече може да се случи� и малко след това оставаш шокиран.
Книгата я изслушах за има-няма 24 часа и това говори само по себе си колко неописуемо добро писане има авторът и колко грабваща история е успял да сътвори!
Уау� Има надежда за българското фентъзи! Това е първата книга, която подхващам на Васил Попов и съм приятно изненадана. Прочитът на Александър Сано със сигурност допринесе за емоцията и настроението, които книгата пробужда.
Изключително многослойна история- фолклор и митове се преплитат с фентъзи, с научни познания, с човешки истории и съдби. Още от самото начало те хваща едно напрежение и до края остава с теб. Казваш си “�, какво повече може да се случи� и малко след това оставаш шокиран.
Книгата я изслушах за има-няма 24 часа и това говори само по себе си колко неописуемо добро писане има авторът и колко грабваща история е успял да сътвори!
August 31, 2023
Не съм чела Мамник, но аудиокнигата Пермафрост в сторител, в изпълнение на Александър Сано е изпълнен с мистерия, загадъчни препратки към митове от различни култури, както и лични истории, много приятно ме изненада.
March 9, 2023
Страхотна история, разказана по изключително увлекателен (и на доста места смразяващ) начин! Имах високи очаквания след “Мамник� и те не само се оправдаха, но и бяха надминати. Толкова е приятно да има така въздействащи и интересни романи на български автори! “Пермафрост� е определено най-добрата книга, на която попадам тази година! Много бих се радвала да видя историята екранизирана и се надявам да достигне до много хора.
November 1, 2024
Много исках да я харесам повече тази книга, макар да осъзнавам колко странно звучи казаното, но така и не успях. Да оставим на страна това колко ѝ личи, че е писана за аудиосериал, всеки епизод си има завръзка, кулминация и финал и това се повтаря нескончаемо, и води единствено до умора у читателя.
Историята не е лоша, стига на моменти да не беше толкова явно кинематографична, направо си плаче да се претови във сериал. Но най-големият проблем на „Пермафрост� е нарушаването на собствената логика на историята. Не може да градиш сюжет около пътуване във времето, да загатнеш за времева бримка, но когато дойде момента да я заплетеш, да претупаш най-небрежно нещата. Аз останах учуден и изненадан от това решение на автора. Само Сапковски ме е ядосвал повече с подобно безсмислено сюжетно решение, което противоречи на цялата вътрешна логика на историята.
А и явно чакаме втора част, защото краят не е просто отворен, той липсва.
Историята не е лоша, стига на моменти да не беше толкова явно кинематографична, направо си плаче да се претови във сериал. Но най-големият проблем на „Пермафрост� е нарушаването на собствената логика на историята. Не може да градиш сюжет около пътуване във времето, да загатнеш за времева бримка, но когато дойде момента да я заплетеш, да претупаш най-небрежно нещата. Аз останах учуден и изненадан от това решение на автора. Само Сапковски ме е ядосвал повече с подобно безсмислено сюжетно решение, което противоречи на цялата вътрешна логика на историята.
А и явно чакаме втора част, защото краят не е просто отворен, той липсва.
September 7, 2024
Дали,защото съм в морският бранш и всяка научноизследователска експедиция на Остров Ливингстън ме е вълнувала,тази книга ме очарова изключително много. Интересен сюжет, интересен развой на събитията. Предполагам краят и е оставен именно така, защото мисля че както в Мамник ,така и тук ще има продължения на книгите за бъдеще.
Поздравления на Васил Попов,пише много увлекателно .
Поздравления на Васил Попов,пише много увлекателно .
April 3, 2023
Бавно ми вървеше, някак не можа да ме “закачи�. Историята е хубава, ще чакам следващата част, но някак нямаше същото влияние като “Мамник�. Може би очакванията ми бяха прекалено високи, но останах леко разочарована от динамиката на иначе добър сюжет.
July 19, 2024
ГЕНИАЛНА КНИГА!!!!.... Нямам думи
February 23, 2023
Отново добре изпипан роман от Васил Попов. Част от книгата слушах с гласа на Александър Сано, а втората половина прочетох отново в Сторител.
Още в "Мамник" авторът е усвоил изкуството всяка глава да завършва с нещо неочаквано, което да те кара веднага да продължиш нататък. Сега Васил Попов ни пренася в Антарктида, но всъщност читателят ще посети части от културите на Аржентина, Чили и разбира се малко от България. Както и в "Мамник" авторът е направил добро проучване, което помага на читателят да се потопи изцяло в атмосферата, но и поне мен провокира на търся допълнителна информация за някои неща. (Да си призная още от заглавието, защото пермафрост се оказа, че е научен термин : ) ).
Сюжетът е интересен като отново не мога да посоча само един жанр - има елементи на трилър, на мистерия, исторически нишки, екологични послания, но и вечни мотиви за пътуването, семейството, любовта. И всъщност това го прави толкова увлекателен и подходящ за различни вкусове. С нетърпение очаквам следващата част.
Още в "Мамник" авторът е усвоил изкуството всяка глава да завършва с нещо неочаквано, което да те кара веднага да продължиш нататък. Сега Васил Попов ни пренася в Антарктида, но всъщност читателят ще посети части от културите на Аржентина, Чили и разбира се малко от България. Както и в "Мамник" авторът е направил добро проучване, което помага на читателят да се потопи изцяло в атмосферата, но и поне мен провокира на търся допълнителна информация за някои неща. (Да си призная още от заглавието, защото пермафрост се оказа, че е научен термин : ) ).
Сюжетът е интересен като отново не мога да посоча само един жанр - има елементи на трилър, на мистерия, исторически нишки, екологични послания, но и вечни мотиви за пътуването, семейството, любовта. И всъщност това го прави толкова увлекателен и подходящ за различни вкусове. С нетърпение очаквам следващата част.
Displaying 1 - 30 of 138 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.