What do you think?
Rate this book
Когато бях морски капитан
Имаше такъв виц: Някакъв човек много хойкал по кръчмите. Жена му решила да го отучи � сготвила вечеря, направила салата, сипала му ракия и казала:
� Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите?
Мъжът отпил от ракията и започнал:
–Когат� бях морски капитан...
Жената го прекъснала:
� Че кога си бил морски капитан?
� Ето, жена, защо не пия вкъщи!
И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. От тях няма да узнаете колко е висока Айфеловата кула и колко е дълга Великата китайска стена � това го пише в Гугъл. Но ще научите какво е пржена мешавина на сръбски, Мама Хуху на китайски и рахунек на полски � това и Гугъл не го знае.
Писателят хуморист винаги е пред интернет търсачките � поне с една усмивка.
Тази усмивка ни е шансът, заради нея някои ни предпочитат горещо...
� Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите?
Мъжът отпил от ракията и започнал:
–Когат� бях морски капитан...
Жената го прекъснала:
� Че кога си бил морски капитан?
� Ето, жена, защо не пия вкъщи!
И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. От тях няма да узнаете колко е висока Айфеловата кула и колко е дълга Великата китайска стена � това го пише в Гугъл. Но ще научите какво е пржена мешавина на сръбски, Мама Хуху на китайски и рахунек на полски � това и Гугъл не го знае.
Писателят хуморист винаги е пред интернет търсачките � поне с една усмивка.
Тази усмивка ни е шансът, заради нея някои ни предпочитат горещо...
160 pages, Paperback
First published February 1, 2014
3 people are currently reading
63 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
June 30, 2023
Всички книги на Михаил Вешим са леки, разпускащи и разтоварващи. Тази не е изключение от правилото като основна тематика са разни случки по време на командировки, но и не само. Хуморът е достъпен и забавен :)
March 9, 2014
Пътепис, ама ретроспективен. С впечатленията, преживяванията и гледната точка на държания зад Желязната завеса, жаден за пътуване стършел... Много оригинална идея и изключително забавно четиво за един ден!
August 25, 2015
Тази смешна книжка и "Руският съсед" са едни от най-сериозните неща, които прочетох напоследък. Нищо не ни/им е спестил този човек. И да, аз също вярвам, "че хуморът е най-доброто лекарство за балканските ни заболявания". И за световните даже :)
March 3, 2014
По далечни земи със смях:
Михаил Вешим се завръща� за да замине далеч. “Когат� бях морски капитан� е различна от предишните чудесии като “Английския� съсед�, “Руския� съсед� и т.н., тъй като главен герой в нея е самият автор, който описва колоритните си странствания по света � а през погледа на един хуморист дори и трагичната чужда действителност придобива забавна окраска. От времето на соца, та до наши дни, Вешим разказва за чужди страни и нрави, като е ясно, че някои от тях са вече хроника на едно изчезнало време � като преживелиците в пресушената от Горбачовата забрана на алкохола Москва. Трагикомедията е чест гост по тия страници � а хората, които я реализират чрез живота и преживелиците си, са толкова истински и неподправени.
CIELA Books�
Михаил Вешим се завръща� за да замине далеч. “Когат� бях морски капитан� е различна от предишните чудесии като “Английския� съсед�, “Руския� съсед� и т.н., тъй като главен герой в нея е самият автор, който описва колоритните си странствания по света � а през погледа на един хуморист дори и трагичната чужда действителност придобива забавна окраска. От времето на соца, та до наши дни, Вешим разказва за чужди страни и нрави, като е ясно, че някои от тях са вече хроника на едно изчезнало време � като преживелиците в пресушената от Горбачовата забрана на алкохола Москва. Трагикомедията е чест гост по тия страници � а хората, които я реализират чрез живота и преживелиците си, са толкова истински и неподправени.
CIELA Books�
February 21, 2024
Много забавно написана книга точно с нашенския си хубав хумор. Макар и издадена преди 10 години описаните проблеми на България са си все същите, само сме с един социалистически паметник по-малко. Идеална книга за емигранти. 😁
November 10, 2018
Доста слаб опит за хумор, стойте далече от този автор, ще си изгубите времето. Едвам се чете.
March 1, 2019
Приятна книжка сбор от кратки пътеписчета
August 30, 2019
** 3.9 **
July 4, 2020
Нещо като пътеписи, в които изобщо не става дума за море. Произходът на заглавието ме разсмя, някои от историите също, а други ме вкараха в размисъл. Поне донякъде.
December 18, 2021
Едни и същи истории и всеки път забавни
August 8, 2014
Многократно съм повтаряла в миналото, че не се спогаждам добре с книги, писани от първо лице, от името на автора, но постепенно, минавайки покрай сър Конан Дойл и още дузина автори, сред които и едни от до момента любимите ми български, започнах да преодолявам този неприязън и да не обръщам внимание дали книгата е писана от трето лице или от първо. Затова и тази книжка ми беше толкова интересна. Бях решила да започна лятото само с книги със сини корици, но след като „унищожих� Джон Грийн и неговата „Винат� в нашите звезди� преди известно време, се беше видяло, че няма да са само сини, само морски. Обаче тази на Михаил Вешим си пасна точно на място, на фона на бледото небе с крехки облачета, на вълните на морето и шарените чадъри. И пътеписите се разгърнаха един след друг неусетно...
Михаил Вешим е много интересен автор, журналист и редактор на „Стършел�, и през целия си живот е работел именно в „Стършел�, от където и идват пътешествията му до различните страни, командирован, за да „разузнае� и опише обстановката в другите социалистически страни. Лично аз съм се интересувала от социализма, но само в рамките на това, което ми е било любопитно на момента или достъпно, за да го осмисля, тоест това, което роднини са ми разказвали. Но тъй като съм чедо на периода след Падането на Стената, все пак много неща остават скрити-покрити или просто хората не обичат да говорят. Пък и повечето от историите, които могат да се разкажат, са все в политическа насока � нещо трудно разбираемо, една чиста и реалистична фантастика. Затова пък фейлетоните на Вешим пресъздават една гледна точка, която би напомнила на всеки миналото с носталгия или неодобрение, а за тези, които нищо не знаем � с особено весело чувство, хумористично представено и сърдечно. Докато четеш се потапяш в пътешествията до социалистическа Русия, до Китай и Корея, минаваш през ресторантчетата, през трафика и цялото ежедневие от единя край на държавицата от Изтока, та до другия й край, срещайки се не само с честни и усмихнати домакини, но и с кисели, попарени от битовизма, подтиснати или пък все доволни от всичко...Фейлетоните от „Когат� бях морски капитан� пресъздават една равносметка на живота в България тогава, сега...може би дори и за в бъдеще, рамо до рамо с живота в съседните страни, до които героят, тоест авторът пътува, за да пише хумористичните си статии за „Стършел�. Пътуващ сам, пътуващ с колеги и приятели, срещащ се с този и онзи, с отдавна познати и напълно непознати, всякакви чешити и особняци, и всеки с нрава си, или пък на път със семейството си...Да, авторът не е Магелан или Колумб, но може спокойно да се нарече един от тези морски капитани, пътешествал до къде ли не, е, да, по работа, естествено, но донесъл със себе си спомените и приказните истории от всяко едно необикновено кътче, непознато на народа или тепърва опознавано...като същински капитан.
А всичко е така представено, че ако сега един българин тръгне да пътува за Корея нелегално, май ще му бъде също толкова забавно...
Самият език на автора е лек и приятел, толкова по родно близък, по братски и другарски равен, че хитроумието, с което са подбрани заглавията на разказите веднага би те накарало да се засмееш и да останеш да четеш с широка усмивка, представяйки си, че картините от градовете и нелепите срещи с културата, с традициите и с особеностите на другите страни, и да ти се струват, сякаш се разиграват в същия този момент пред собствените ти очи...Не се нуждаеш от кой знае колко въображение, Михаил Вешим е написал всичко така, че всеки пътепис хвърля неговото въображение върху читателя си. И раздава спомени, които остават незабравими.
()
Михаил Вешим е много интересен автор, журналист и редактор на „Стършел�, и през целия си живот е работел именно в „Стършел�, от където и идват пътешествията му до различните страни, командирован, за да „разузнае� и опише обстановката в другите социалистически страни. Лично аз съм се интересувала от социализма, но само в рамките на това, което ми е било любопитно на момента или достъпно, за да го осмисля, тоест това, което роднини са ми разказвали. Но тъй като съм чедо на периода след Падането на Стената, все пак много неща остават скрити-покрити или просто хората не обичат да говорят. Пък и повечето от историите, които могат да се разкажат, са все в политическа насока � нещо трудно разбираемо, една чиста и реалистична фантастика. Затова пък фейлетоните на Вешим пресъздават една гледна точка, която би напомнила на всеки миналото с носталгия или неодобрение, а за тези, които нищо не знаем � с особено весело чувство, хумористично представено и сърдечно. Докато четеш се потапяш в пътешествията до социалистическа Русия, до Китай и Корея, минаваш през ресторантчетата, през трафика и цялото ежедневие от единя край на държавицата от Изтока, та до другия й край, срещайки се не само с честни и усмихнати домакини, но и с кисели, попарени от битовизма, подтиснати или пък все доволни от всичко...Фейлетоните от „Когат� бях морски капитан� пресъздават една равносметка на живота в България тогава, сега...може би дори и за в бъдеще, рамо до рамо с живота в съседните страни, до които героят, тоест авторът пътува, за да пише хумористичните си статии за „Стършел�. Пътуващ сам, пътуващ с колеги и приятели, срещащ се с този и онзи, с отдавна познати и напълно непознати, всякакви чешити и особняци, и всеки с нрава си, или пък на път със семейството си...Да, авторът не е Магелан или Колумб, но може спокойно да се нарече един от тези морски капитани, пътешествал до къде ли не, е, да, по работа, естествено, но донесъл със себе си спомените и приказните истории от всяко едно необикновено кътче, непознато на народа или тепърва опознавано...като същински капитан.
А всичко е така представено, че ако сега един българин тръгне да пътува за Корея нелегално, май ще му бъде също толкова забавно...
Самият език на автора е лек и приятел, толкова по родно близък, по братски и другарски равен, че хитроумието, с което са подбрани заглавията на разказите веднага би те накарало да се засмееш и да останеш да четеш с широка усмивка, представяйки си, че картините от градовете и нелепите срещи с културата, с традициите и с особеностите на другите страни, и да ти се струват, сякаш се разиграват в същия този момент пред собствените ти очи...Не се нуждаеш от кой знае колко въображение, Михаил Вешим е написал всичко така, че всеки пътепис хвърля неговото въображение върху читателя си. И раздава спомени, които остават незабравими.
()
December 29, 2021
2.5 звезди от мен, закръглявам в полза на писателя. Препоръчаха ми тази книга тук в гуудрийдс и имах късмет да я намеря в Читалнята. Книгата тръгна добре, да не кажа много добре. Използвах я за литературни четения вкъщи с моя благоверен. Но по време и след разказа за Албания нещата се скофтиха. Съжалявам да го кажа, но толкова негативен разказ за Албания (началото), не ми понесе, аз съм с толкова хубави спомени оттам, даже планираме скоро пак да посетим тази наша съседка. После се започна едно мрънкане, едно даване на оценки, с един назидателен тон. В Лондон е ехеееей колко по-добре, имат си тротоари, всички са мили, тера промеса. Съжалявам да го кажа, но това може да го напише само човек, отишъл извън България за туризъм. А нещата съвсем се скофтиха накрая, когато явно за пълнеж имаше разкази за Луната и Сувенири. Това вече удари дъното и остави неприятен послевкус. Мислех да дам 2 звезди, но хайде, повлияна и от мъжа ми, закръгляме на 3 незаслужени.
September 10, 2014
Забавна книга, в която зад хумора се крие реалността - не само тази на различните описани страни, но и нашата собствена. Михаил Вешим пише увлекателно и леко и преди да се усетите вече сте прочели всички пътеписи в книгата.
March 28, 2014
Много интересни и смешни пътеписи за Китай, СССР, КНДР, Албания и т.н.
April 9, 2014
Много ми хареса. Хубава, интересна, увлекателна, смешна, носталгична. Авторът определено ме спечели и отбелязвам своя пропуск, че не съм посягала към другите му книги до сега
October 28, 2015
Да се посмеем на соц и пост-соц мизерията. И от време на време полъх на надежда. Не за друго, а защото все пак има и по-зле от нас. Малко жалко, но поне е представено смехотворно.
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.