Имам почти всички книжки от тази серия военни очерци и от години се каня да ги представя, ама все отлагам. Личното ми мнение е, че всеки който иска даИмам почти всички книжки от тази серия военни очерци и от години се каня да ги представя, ама все отлагам. Личното ми мнение е, че всеки който иска да пише военно-политически фентъзи и фантастика трябва да се запознае с тях. А точно тази книжка ми е от любимите и не само защото харесвам Александър Фол. Епаминонд е един от най-великите тактици, променил изцяло военната игра. Според историята го е превъзхождал само Филип Македонсски, който му е бил ученик. Тиванец по произход, град-държава известен повече с философите и математиците, от колкото с бойците си, самият той е учен. Принуден от обстоятелствата застава на чело на Беотийския съюз срещу спартанците. И тъй нататък, но да се съсредоточим какво точно е направил. Като цяло до тогава (371 пр.н.е) Тежковъоръжените пехотинци са носили щитовете си в лявата ръка, а с дясната са хвърляли копията и въртели мечовете. Това е увличало целия боен строй надясно и логично от дясната страна се е търсил пробив и там са се разполагали най-умелите бойци. Съответно всяко дясно крило е надвивало противниковото ляво, а тилния обход буквално още не е бил измислен. Значи, баче ви Епаминонд усилва значително лявото си крило и така изненадва противника и по двата фланга. Освен това напада в скосен строй, демек под ъгъл, който се е получавал от естественото увличане на дясно, но този път от лявата страна и засилен зверски. И накрая чисто за допълнителна тежест, променя бойния ред на фалангата си от стандартните 8-12 редици в дълбочина на цели 50, като умесва ветераните с леката пехота. Това прави таран, който разбива противника брутално. Има и други тактически идеи, като например да обърне кавалерията на противника в прашкарите му и да ги накара сами да си развалят бойния ред, но няма да ви развалям кефа от книгата. Мисълта мие, че според фентъзи клишето, винаги се маат на едно поле, равни или неравни сили, без каквато и да е мисъл и великите пълководци просто разчитат на късмет. Единственият автор, който прилага подобни исторически истини е Дейвид Гемел в трилогията си за Александър Велики, където приписва на младия грък измислянето на точно тази тактика. Та � коса атака, разместване на строя, дълбоки редици, Епаминонд. За сега толкова. Следващия път викам да ви образовам с Димитрий Донски и правилното използване на резервите....more
Много добър очерк за Гарибалди, стъпил на сериозно проучване. Показва какъв е бил човека зад името - скромен, щедър и вярващ в свободата, гениален, макМного добър очерк за Гарибалди, стъпил на сериозно проучване. Показва какъв е бил човека зад името - скромен, щедър и вярващ в свободата, гениален, макар и самоук, стратег и тактик; обичан от народа на Италия и възхваляван от народите на два континента. Книжката описва подробно повечето му битки, победи и загуби. Описва и изпълнения му със самоналожени лишения живот. Има и една глава за участието на българите в редиците на гарибалдийци, както и коренспонденцията, която е водена с него от революционния ни комитет. Силна книга, може би най-силната в поредицата. Чете се за един ден. Ако ви попадне, не я подминавайте в никакъв случай....more
Още един бисер от поредицата, при това от любим автор от детството. Романизиран очерк за живота на Светослав Тертет - според мен един от най-великите Още един бисер от поредицата, при това от любим автор от детството. Романизиран очерк за живота на Светослав Тертет - според мен един от най-великите български царе(за което ми мнение доста е повлияла тази книжка). Ако трябва да сравнявам с романа на Вазов със същото име, там само в първата глава се съдържа повече информация за бита, религията и културата на България през 13-14 век, от колкото в цялата книга на Родев. Ако трябва да я сравня с "Аз съм царят" и "Елтимир Тертер" на Величка Настрадинова, тя е придала много повече плътност и душа на героите си. И все пак това ми е любимата книга за Тодор-Светослав. Вярен на себе си и на изискванята на поредицата, Цончо Родев описва живота на Тертер без излишни романтични отклонения, без да ни занимава с пейзажа. Тежестта се пада на трудните решения, които трябва да вземе, за да окрепи една разтурена държава, пренабрегвайки себе си, семейството си, вярата и честта си. Прилагането на военна реформа, изземайки войската от болярите. Необходимата жестокост за да се укрепи държавата под единично управление. Нововъведени бойни похвати, нов спеши строй, измислен само за бой с византийци. И накрая няколкото гениални стратегически решения, с които успява да върне на българия цяла Странджа, южното черноморие и да разгроми многократно превишаващата го по численост, оръжие и обучение византийска войска на чело с човека разгромил Ивайловата армия. Задължителна. Пет звездички, без да се замислям....more
Най-добрата книга за Спартак, която съм чел и най-добрата от поредицата. Исторически очерк. Авторът започва с една картина на Рим в, залеза на демокрацНай-добрата книга за Спартак, която съм чел и най-добрата от поредицата. Исторически очерк. Авторът започва с една картина на Рим в, залеза на демокрацията, точно преди зараждането на империята. Обяснява как работи политическата система, граждани, войници, роби, земевладелци... След това подробно разказва за гладиаторските школи, без измислици, романтика и прочие парфюми. Следват подробно описани всички битки на спартаковата армия. Къде, как, кой и защо са победили. Без романизирани глупости, само благодарение на желязната гладиаторска дисциплина и отчаяното желание на робите да променят системата. Виждаш как ги е истисквал до предела, за да постигне победа чрез изненада. 30 часови походи и веднага влизане в битка. Две последователни битки за два дена. Изкачване на невъзможна планина за по-добра позиция и така на татък. Политическата обстановка в Рим по това време. Също е обхваната до запетайката. От задължителните е. Шестичката и е малко. ...more
Една от най-добрите книги в поредицата. Владимир Павлов е бил директор на Военноморския музей във Варна. За подбора на книгата е работил с военните арЕдна от най-добрите книги в поредицата. Владимир Павлов е бил директор на Военноморския музей във Варна. За подбора на книгата е работил с военните архиви в Варна, София, Търново, както и с лични архиви. Представени са 8 български флотски командири, почти забравени, които са служили след освобождението по време на балканската и първата световна войни. В преродената ни държавица, намесена в конфликтите на епохата, с нищожен бюджет за най-скъпата тогава армейска част - флота, с мизерна техника, тези господа правят чудеса от храброст, за да се задържим на ниво и да не ни смажат(поне по море)във войните. Книжката ми вдигна нивото на родолюбието с няколко пункта. Силно препоръчвам, както и почти цялата поредица "Бележити пълководци и военни дейци." Пълна шестичка....more
Романизиран очерк за живота на ген. Г. Вазов, за който, поне аз, само бях чувал, че съществува като брат на писателя Иван Вазов. Водил е обсадата на ОдРоманизиран очерк за живота на ген. Г. Вазов, за който, поне аз, само бях чувал, че съществува като брат на писателя Иван Вазов. Водил е обсадата на Одрин през 1913г. 48 часовият щурм на крепостта е описан подробно, има и военна схема на атаката(с ония стрелки и таралежи, дето трябваше да прочета един учебник по тактика, за да се науча да ги разчитам). Авторът е описал много добре артилерийския "огневи валяк" на българите, като твърди, че тази тактика се използва за пръв път във военното дело тук (скептичен съм). В мирно време Г. Вазов е направил първата автомобилна линия(София - Самоков) и е наел обучаващи за първите шофьори, както е и основател на Колоездачния съюз. В книгата, естествено, има и малко пропаганда, която много лесно се отсява, защото седи тук - там на кръпки, почти съм сигурен, че е добавяно от някой редактор. Типично за времето когато е писана. Свикнах, вече даже не може да ме раздразни. Книгата е за три звездички, но: "Цар Крум след поражението на аварите запитал аварските първенци от какво пропадна тяхната държава. - Подкупничеството, лъжата, кражбите и пиянството - бе техния отговор. И той взе мерки, защото искаше да създаде велика империя. Ние трябва да попитаме и трябва да отговорим кои пороци на нашата интелигенция - гражданска и военна - причиниха тая ужасна катастрофа? Отговаряме: своекористието и подлостта! Ако хората поставени на чело на нашия държавен кораб, обладаваха доблестта и честността, които се искат от простия редник, катастрофата нямаше да стане. Има ли цяр на злото? Да, има! Но за това трябва да се преродим, да се облагородим, да обикнем повече от всичко България..." Тези мисли от дневника на ген. Георги Вазов докараха четвъртата. ...more
Loading...
